ОРЪЖЕЙНИ КАНАЛИ, ОТРОВЕН ГЕБРЕВ, КАТАСТРОФИРАЛ МИРОЛИО И КТБ -АКТИВИ...ПАЗИ ЛИ КЗК "ДУНАРИТ" ЗА КОНКРЕТЕН КУПУВАЧ?

Автор: Кармелита Тонева 19:25, 15 април 2019

Независима от натиск и интереси ли е Комисията за защита на конкуренцията? Дирижира ли и кой решенията на антимонополния орган? Кой и с какъв интерес  настройва тоналността, в която да свири този, иначе  така необходим инструмент за регулация на пазара? Дали забраната на КЗК, оръжейникът Емилиян Гебрев да купи завод „Дунарит“,  прилича на забраната един чешки милиардер да купи Нова тв, повлияни ли са тези решения от „втори“ по звучене, но „първи“ по влияние „цигулки“, в меко казано, странния бизнес-оркестър на българската икономическа сцена?

ТРИЪГЪЛНИКЪТ: КЗК – ДУНАРИТ - ВИАФОТ

Както стана ясно в края на изминалата седмица, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не даде позволение на фирмата "Емко", собственост на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, да закупи завода -производител на оръжие "Дунарит". Намерението за покупка е от началото на 2016 г., а огромен процент от акциите на завода са платени от Гебрев още тогава, според финансови ръководители на екипа на купувача. Още с първото си питане до КЗК, преди три години, за реализиране на сделката, Емилиян Гебрев изрично пита дали тя ще доведе до „неправомерна концентрация“ и получава отрицателен отговор от антимонополния орган.

Мотивите за забраната: Ако се обединят, двете компании – „ЕМКО“ и „Дунарит“ заедно биха придобили господстващо положение на пазара на оръжие в страната, ще се стигне до концентрация. Двете фирми са единствени производители на определени продукти, които при сливане, ще имат дял в определеното производство 100%. Подробностите вижте тук.

Парадоксът в решението на КЗК, според оръжейните експерти е, че и двете фирми работят предимно за износ и не пласират продукция в страната, така че няма как другите оръжейни производители в България да пострадат от сливането на компаниите.

Катарзисът на КЗК: Антимонополната комисия видимо е преживяла обрат в компетентността си по тази сделка. Решенията й са полюсно противоположни. През 2016 г.,  КЗК позволява „Емко“ да купи „Дунарит“. И тогава се намесва фирмата "Виафот инвестмънт България", която, със съдебен иск, обжалва сливането.

Върховният административен съд разпорежда КЗК да провери сделката отново и след три години дела, плетеница от претенции, включване на още фирми в казуса, скандали с блокирани експортни оръжейни пратки, платени милиони и дори намеса на държавата, се стига до сегашното решение, с което Емилиян Гебрев не може да купи завода.

Забраната можеше да да мине за рутинна, правомерна и напълно оправдана стопанска операция, недокосваща алармените сетива на широката, а и на по-тясно осведомената публика, ако в това решение на КЗК не бяхаа „замесени“ две ключови имена – това на Емилиян Гебрев и на митичната фирма „Виафот“. И двете с интерес да притежават русенския завод за оръжие „Дунарит“. 

КАК РЕШЕНИЕТО НА КЗК ПОНИКНА НА ДОБРЕ НАТОРЕНА ПОЧВА – ФАЛИРАЛА БАНКА, ОТРОВЕН КУПУВАЧ И АПЕТИТИ ЗА АКТИВИТЕ НА КРУШИРАЛАТА КТБ

Емилиян Гебрев е оръжейник с над 30 годишна бизнес-биография в сектора и с репутация на изкусен търговец още от времената на бурния възход на КИНТЕКС след 1980 г., белязан със създаването на десетки печеливши „секретни“ задгранични фирми за „специална“ продукция. За него се говори, че знае всички оръжейни канали и в международните партньорства думата му тежала повече от договор в този, традиционно скрит от публичност, бизнес.

Гебрев стана публично известен едва в последните две години, и то като българския Скрипал, след като на бял свят излезе информацията за отравянето му през април 2015 г. с „рукола и кафе“(според българските прокуратура и следствие), след което оцелява почти по чудо.

Гебрев е заявил интерес и прави конкретни стъпки да купи русенския оръжеен завод „Дунарит“ още в края на 2015 г. Към онзии момент „Дунарит“ е бил кредитиран с 96 млн. лв. от фалиралата вече (през 2014 г.) Корпоративна търговска банка. По сведения на самия Гебрев, подготовката за тази покупка, обаче, е започнала поне година  по-рано. Затова и предполага, че отравянето му е с два възможни източника на интерес, единият от които е овладяването на завод „Дунарит“.

ОТРАВЯНЕ В УДОБНИЯ МОМЕНТ

На 28 април 2015 година г-н Емилиян Гебрев, след вечеря с партньори от чужбина, се е почувствал изключително зле, след което е откаран за лечение в Медицинска академия. По същото време синът му и един от представителите на компанията му се разболяват внезапно. Тримата са хоспитализирани със симптоми на тежко отравяне. Състоянието на Гебрев рязко се влошава и той изпада в кома. Лекарите предполагат, че отровата е поета на същия ден, в който е припаднал, или няколко дни по-рано. Но лекарите не успяват да установят отровата.

Покрай официалните версии на прокуратурата за инцидента,  развеселяващи със салатения си нюанс, покрай данните от изследванията на независима финландска лаборатория за вида на отровата, поразила Гебрев, покрай шумното политическо говорене за случая, което вместо да вдигне, още повече вплътни мъглата около истината, се прокрадна и следната теория на конспирацията:

Че покушението над Гебрев е предупреждение, а не намерение за убийство – предупреждение за него и за всички останали, които пречат, отстоявайки конкретен интерес. Според любителите на Джеймс Бонд, целта не била Гебрев да бъде физически неутрализиран (защото това можело да се постигне тихо, без шум, „облечено“ в какъвто и да било инцидент – здравен, пътен, битов). Целта била неговата несговорчивост да бъде публично наказана и прочетена по правилния начин и от други бизнесмени -„самодейци“.

Такъв прочит на събитията,  както и свързването на случая Гебрев със случая Скрипал (отровения с новичок в началото на 2018 г. във Великобритания бивш руски таен агент)  автоматично води до сили и служби с огромни възможности и базирани или на московската „Лубянка“, или в лондонската Темзхаус.

Този шпионски сценарий, и явно, и задкулисно, беше силно подхранен - той удобно отклони вниманието от търсенето на чисто български интерес за намеса в бизнес-делата на Гебрев. И най-вече за оспорваната покупка на оръжейната фирма „Дунарит“. 

Самият Гебрев смята, че именно заради „Дунарит“ е „хапнал отровната рукола“. На 19.02.2019 в тв-интервю той казва:

„Торпилиране на българските фирми в оръжейния сектор. Загуба на големи поръчки отвън за сметка на чужди държави. Това е една от причините за покушението срещу мен. Аз, синът ми и шефът на едно от предприятията ми, бяхме отровени първо заради външни икономически интереси и второ - по вътрешни икономически апетити, като двете линии са  преплетени. Вътрешната линия виждам в действията на фирма Виафот - чрез машинации и съдебно оспорване на цесии, Виафот, регистрирана на Вирджинските острови, иска да „присвои“ Дунарит и бизнеса на фирмата, Притежавам документи, показващи, че към момента на фалита на КТБ през 2014 г., „Дунарит“ не дължи нито лев на банката. И не е ощетил нито един от вложителите на трезора.“

ВЛАСТТА ЗА ПОКУШЕНИЕТО

Българската прокуратура е точно на обратното на мнението на Гебрев становище за отравянето на оръжейника. Според нея, сделката за „Дунарит“ няма никаква връзка с отравянето на Гебрев. Официално, главният прокурор Сотир Цацаров казва на 11.02.2019 на нарочен брифинг за медиите в Министерския съвет:„предполагаемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев няма нищо общо със сагата по незаконното овладяване на „Дунарит“.

Председателят на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност Димитър Лазаров, представяйки данните от разследване на комисията казва на 13.02.2019, потвърждава думите на Цацаров :  Дунарит“ не е в основата на предполагаемия атентат срещу Гебрев.Той (Емилиян Гебрев – б.р.) до април 2015 г. не е имал нищо общо с „Дунарит“.

И още от официалната сводка за пресата и обществото: разследващите са установили, че оръжейният бизнесмен е вечерял с руски и полски бизнес партньори вечерта преди да му се появят симптомите на отравяне. Именно някъде в тези контакти може да се търси и връзка с отравянето на Гебрев, заключава Цацаров и пояснява.

"Двете линии на разследване са свързани с опитите за отравяне на тримата, а от друга страна – с пребиваването на руските граждани. До момента това, което може да се твърди с категоричност, е само съвпадението на периода на пребиваване на руския гражданин Федотов с деня на състоянието, в който е изпаднал Гебрев. Това е установено със сигурност. Друго на този етап не е установено. По всичко друго се работи“

Главният прокурор Цацаров акцентира, в изявление през февруари т.г. , че ще бъдат изискани всички лицензи за международни сделки с оръжие, извършвани от Гебрев и фирмите му през 2015 г.

Така битката за „Дунарит“ минава на заден план, а водеща сила получава внушението за некоректни сделки и недоволни външни партньори.

Агенция Монитор, собственост на Делян Пеевски, нищейки евентуалните поръчители на покушението, огласява свое разследване, в което пък твърди: „Гебрев е бил в тесни бизнес връзки със свързаната с руската РСК МиГ полска фирма със смесена собственост „Полит-електроник“. Дружеството е полско, но зад него прозира сянката на руските тайни служби.

Бел.ред: РСК МиГ е100% руска държавна самолетостроителна компания на Министерството на отбраната на Русия.

5GMedia припомня, че през март 2018 г. РСК МиГ и българското военно министерство подписаха рамково споразумение за поддръжка и ремонт на 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета МиГ-29. То е с 4-годишен срок на действие, стойността му е 81 милиона лева.

ВИАФОТ – КОЙ, КОГА, КЪДЕ, ЗАЩО И КАК

"Виафот инвестмънт България" е собственост на  регистрираната на Британските Вирджински острови Viafot Limited.

"Виафот инвестмънт България" е основана през март 2014 г. (малко преди затварянето на КТБ). Дружеството не е подавало никакви нови документи към Търговския регистър, включително и задължителните по закон годишни отчети, съобщава „Капитал“ в публикация от януари 2019 г.

Управителят: За управител на "Виафот инвестмънт България“ е назначен никому неизвестният Роман Венев. Дружеството е регистрирано в офис сградата на бул. „Цар Борис III“ № 159, където имат регистрация или офиси и много други компании в орбитата около КТБ.

Ето какво казва управителят Роман Венев  през октомври 2015 г., когато е разпитван във връзка с фалита на КТБ:

"В началото на месец декември на 2013г. беше създадено дружеството Виафот-България. Аз работех в строителна компания "Арнаудов" на длъжност главен инженер. Нашата фирма изпълняваше строителни обекти, свързани с фирма "ТЦ ИМЕ", това бяха строежи на магазините "Темпо" и "Баухаус". Чрез инвеститорската фирма се свързах с лицата Йордан Радев /той движеше строителството/ и Ангел Велев /управител на Техно Резиденшъл парк/. През месец ноември на 2013 г. аз напуснах фирмата, в който работех - "Арнаудов" и си търсех работа. Провеждах разговори с хора, с които съм работил по различни проекти и тогава разговарях и с Йордан Радев. След много кратък период от време ми се обади Стилияна Белова, която ми се представи като служител на КТБ, относно създаване на фирма за строителството на бившата сграда на вестник Работническо дело/на бул."Цариградско шосе/".

Венев приема да стане изпълнителен директор на "Родина пропъртис", по-късно той твърди, че всички документи, с които е работил, са били изготвяни в банката, той е ходил само да подписва, не е имал офис там, не познава другите директори и т.н. С неговия подпис се появяват документи и във времето, когато "Виафот" се насочва към  "Дунарит".

Собственикът:  Адвокат Александър Ангелов е собственик на Viafot Limited, показват документи, публикувани от сайта „Биволъ“.  

Според публикации в медиите и свидетелства на очевидци,  адв. Александър Ангелов е човек от най-близкия кръг на тандема Делян Пеевски-Цветан Василев. След разпада на отношенията между двамата, Ангелов остава в лагера на Пеевски.

За него ексбанкерът Цветан Василев казва: "основният манипулатор на всички правни разработки срещу мен и срещу банката e Александър Ангелов. В последните месеци преди фалита на КТБ, Ангелов служеше като посредник между мен и Пеевски и по него Пеевски изпращаше ултимативните си искания“.

Александър Ангелов е син на Параскев Ангелов Параскевов, бивш секретар на МВР в правителството на Жан Виденов, дългогодишен служител на Второ главно управление на ДС, назначен там през 1968 г.

Параскевов е в борда на фирма "Авиора консулт", която е подавала документи с негов подпис от името на Пеевски до американските власти, като част от защитата на депутата по сигналите на Цветан Василев срещу него с искания за санкции по Глобалния закон "Магнитски".

В началото на кариерата си Ангелов работи в кантората на Тодор Батков, бил в бордовете на "Стандарт", "Левски" и др. Впоследствие създава собствена кантора "Ангелов, Андреев и сие" и консултантска компания към нея - "Авиора консулт".

Името на Ангелов се свързва и с приватизацията на "Булгартабак", като самият той води няколко общи събрания на холдинга след покупката му от Делян Пеевски.

По справка от медиите, името на адв. Ангелов излиза около още няколко знакови сделки. Ангелов се явява пред Агенцията за приватизация като представител на дружеството на Цветан Василев и майката на депутата Ирена Кръстева, което придоби недостроената сграда на ИПК "Родина". Ангелов е бил и пълномощник на хонгконгската Wealth Standard - една от ключовите компании при покупката на "Петрол".

ПРЕПЛЕТКАТА „ДУНАРИТ“, КТБ, ГЕБРЕВ, ВИАФОТ

Общото събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016, взима решение да се увеличи капитала на дружеството от 8 млн.  на 68 млн.лв. чрез записване на нови 60 млн. налични поименни акции с номинална стойност от 1 лев всяка, припомня Банкеръ.  Ационерите в русенския оръжеен завод са записали в решението си, че това ще стане при условие, че всички нови акции бъдат записани от  фирма "Емко",  собственост на оръжейния индустриалец Емилиян Гебрев.

През февруари 2016 г.  "Емко", уведомява Комисията за защита на конкуренцията, че иска да придобие новоемитираните акции на русенския военен завод. КЗК дава „зелена светлина“ за сделката. 

Но, месец по-късно, на 30 март 2016 г., антимонополната комисия спира производството по продажбата на акциите с мотива, че първо трябва да приключи съдебният спор за собствеността върху "Дунарит".

Светкавично, на 8 април „Емко“ обжалва това решение на КЗК и Върховният административен съд го отменя като неправилно и незаконосъобразно. И връща преписката с указание да се продължи  производството за концентрация между "Дунарит" и "Емко".

Версията на Емилиян Гебрев, изказана на 18.01.2019: "Някога в далечната 2010-2011 година "Дунарит" е бил придобит от кръга на КТБ. След колапса на банката на нас ни беше предложено да го купим и да го стабилизираме. Ние го направихме. Обвинението се състои в това, че "Дунарит" е бил придобит 2010-2011 година с някакви престъпни пари, а това значи, че и аз съм престъпник, защото съм го купил. Ето това е цялата работа. „Виафот“ искаха от Върховния административен съд да отмени решението на КЗК. От офшорката се позовават на факта, че са придобили чрез договори за цесия вземанията на фирма "Е.Миролио" ЕАД“  към "Дунарит". Като вписан кредитор на завода интересите на Едуардо Миролио щели да бъдат... накърнени?!

Думите на Гебрев са пред медии, на излизане от разпит в Следствието, по обвинение, че е помагал в пране на пари.

СПОРЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТТА

Собствеността на „Дунарит“ се оспорва първоначално от Efv, или "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд, дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. То владее инвестиционния фонд "Хедж инвестмънт България", който на свой ред  притежава  "Кемира" ООД, което пък е собственик на завод „Дунарит“.

На 3 август 2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд (с решение № 10 365) в изложение на 18 страници констатира, че офшорката  жалбоподател „Виафот“ не е могла да докаже участието си на съответния пазар (производство и търговия със специална продукция), нито дори има някакви индикации, че дружеството има правата да оперира на този вид пазари. Това е било доказано с официално писмо от главния секретар на администрацията на Министерския съвет (№03-09-72 от 22 юни 2017-а), от което се вижда, че "Виафот" не е притежавало и не притежава лиценз за износ и внос на продукти, свързан с отбраната, който се издава съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.

Следва поредната жалба на "Виафот", която, на заседание от 6 декември 2018 г., вече се гледа от петчленен състав на Върховния административен съд. Този път жалбоподателят е посочил, че "проучва възможностите да оперира на същия продуктов пазар (производство и търговия с военна продукция), на който оперират заинтересованите от сделката лица  - "Дунарит" и "Емко".

Всъщност „Виафот“ се явяват като наследник на дяловете на Миролио в „Дунарит“, които попадат в ръцете му заради негови капитали във фалиралата КТБ.

ЕДОАРДО МИРОЛИО – ОТ ТЕКСТИЛА, ПРЕЗ БОЕПРИПАСИТЕ И ЦЕСИИТЕ, ДО КАТАСТРОФАТА И ВИАФОТ

Едоардо Миролио е определян като един от най-големите чужди инвеститори у нас, а според финансовите отчети е бил и един от най-големите депозанти в КТБ. Той притежава текстилни заводи в Сливен, Елин Пелин, Нова Загора и Ямбол, винарски изби, основен акционер е в "Техномаркет", инвеститор е в „Интерпред“ в София и хотел „Централ“ в Сливен.

На 30 октомври 2014-а, четири месеца след затварянето на КТБ и краха й, Едоардо Миролио, в лично качество и посредством няколко свои дружества, сключва цесии с "Дунарит". По това време оръжейният завод е един от големите кредитополучатели на банката със задължения от над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от средствата си, а дружеството - да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. - суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД.

В този период обаче, Миролио става жертва на пътен инцидент, в който едва оцелява. На 7 ноември, автомобилът, в който пътува, занася на завой при Карнобат заради превишена скорост и водачът, друг италианец, губи контрол. Едоардо Миролио и шофьорът са тежко ранени, загиват две жени – техни спътнички.

Три месеца по-късно, през които са неизвестни бизнес договорките на Миролио, той започва да разпродава сериозна част от своите активи.

Само в един ден – 14 март 2016 г. Миролио прехвърля своето вземане от „Дунарит“ на вирджинската офшорка „Виафот“, разделя се и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си  дял от "Булгартабак".

Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за вземането от „Дунарит“ е 19.5 млн. евро. Няколко месеца по-късно (на 11 август 2016 г.) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане - този път към своя собственик Viafot Limitd на Британските Вирджински острови. Сумата не е известна.

И „ДУНАРИТ“ КАТО ПЕРЛА В КОРОНАТА НА ПЕЕВСКИ, ГЕБРЕВ СЕ ОКАЗА ЖИЛАВ, ОБАЧЕ...

Междувременно ръководството на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". По следната схема - увеличение на капитала. Срещу плащане в размер на  60 млн. лв. Гебрев трябва да придобие дял от 88% от дружеството. Сделката обаче е блокирана именно от Viafot.

Макар и неизказан в пряк текст от представители на офшорната компания,  очевидно е, че интересът на Виафот е да притежава оръжейната фирма – твърди Гебрев, ръководството на „Дунарит“, юристи от НПО „Ние гражданите“ , както и множество есперти от оръжейния бранш и разследващи журналисти.

След серия от прехвърляния, след множество врътки и включване на други фирми в процеса на вземания и обжалвания, след грандиозен скандал с оръжейни контейнери, готови за експорт и блокирани на пристанище Бургас и дори след намеса на премиера Бойко Борисов, в последната седмица на август 2017 г., се стига до положението Държавната консолидационна компания да стане най-големият  кредитор на „Дунарит“ и фактически да го притежава.

И тогава, на 30 август, мениджмънтът  на "Дунарит" превежда 50 млн. лв. на Държавната консолидационна компания. На практика по този начин предприятието ликвидира задълженията си и си връща собствеността.

Експерти веднага коментират, че с това, всички мераци за русенското оръжейно производство би трябвало да бъдат пресечени. И съдбата на „Дунарит“ да е в ръцете на управата на „Дунарит“.

КАКЪВ Е СЛЕДВАЩИЯТ ХОД?

Е, да, но не. С решението си от 11.04.2019 КЗК показа, че сагата продължава, че „Емко“ не може да придобие „Дунарит“ изцяло. И, че, очевидно, това предприятие е запазено за друг. Какъв е следващият ход – от „Дунарит“ и „Емко“ имат прогноза, по която засега запазват мълчание, да не спомогнат с „подсказка“ на „защитниците“ на свободната конкуренция, а и не само на тях...

 

КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Общо гласували: 92

Анкета

ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ, АКО ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ БЯХА ДНЕС?
Мая Манолова
55 гласували / 59.78%
Борислав Игнатов
18 гласували / 19.57%
Борис Бонев
15 гласували / 16.3%