КАК СТОЯНКА МУТАФОВА ОСТАНА ИЗВЪН МАСЛИНЕНО-СИВАТА ЗАЛА НА ВАТИКАНА И НЕ СЕ ВИДЯ С ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ

Автор: 5 GmediA 07:53, 4 май 2019
Източник: Личен архив

Разказът на Венета Момчева, дипломат от кариерата, за срещата на българската делегация с папа Йоан Павел Втори през 2001 година.

“Ръката ми беше за няколко мига в топлата блага длан на

Папа Йоан Павел II в зеленосивата зала за аудиенции във Ватикана през май 2001. Папският дар, днес мога да кажа реликва от светец, седефена огърлица с кръст, днес обрамчва в къщи общата ни снимка.

Когато делегацията ни, водена от външната министърка Надежда Михайлова, излизаше леко зашеметена от величествения декор, папският протокол предаде на всички ни луксозни снимки.

Бях смутена, че не видях в погледа си смирената сериозност, каквато очаквах от себе си, а необяснима детинска радост. Помислих дори, че това може да е било обидно за Божия избранник в Рим...След време споделих светското си терзание с Владиката Симеон и получих успокоение, дори с библейски цитати, че няма по-голяма благодат в духовното общуване от радостта. Полският Папа беше болен месец преди визитата ни, но в този ден беше свеж, бодър и излъчваше силен дух, като крепкото му ръкостискане.

Имаше и един тъжноусмихнат поглед в делегацията ни- на Стоянка Мутафова. Беше включена в списъка седмица преди пътуването, което започна в 6.00. Костов не ни разрешаваше протяжни командировки... Още в самолета подготвихме задължителните черни воали, Стояна беше с разкошна черна дантелена шапка. Турбулентният полет не й се отрази добре, беше бледа и неспокойна. Аз също. Като шеф на Европейската дирекция във Външно министерство подготвяхме с екипа ми месеци наред аудиенцията и бях наясно, че краткосрочни промени в състава са почти обречени. Но с Пирето (Иван Пировски) и Пепи (Петър Стоянович) се надявахме на чудо. Е, дори под Ватиканския купол не стана...

Швайцерите, като в пиеса, чертаеха пътя ни с шпалир, безшумно се отваряха врати, на последната ни пропускаха поименно...

И вездесъщата любима, интелектуално и душевно свързана с Италия Стояна, остана извън маслинено-сивата зала... Само промърмори с онази си усмивка, че явно е прекалено грешна за близка среща със Светия отец...

Докато траеше срещата на 4 очи на ръководителя на пратеничеството ни с Папата, останалите чакахме седнали в почти мистично тъмната зала, в която блестяха мраморни бюстове и статуи.

Седях на двойни тръни - как да примъкнем Стояна вътре и как да прикова цепките на строгата си черна пола, които светски нагло се разтваряха (не очаквах, че ще бъдем седнали). Помолих Пирето да предложи на папския протокол да се разменим със Стояна и аз да изляза... Казах му и, о суета, съжалих... дали щеше да излезе сметката ми да имам втори шанс да съм папска гостенка...? Човек се залъгва в искреността на благородните си намерения... Пирето ми кимна отрицателно и... аз бях тази, която щеше да погледне в сините млади очи на Войтила.

По-късно, в посолството ни в Рим се събрахме за Кирило-Методиево честване. Седях до сегашния Патриарх, тогава Русенски митрополит Неофит.

Говорихме за аудуенцията, връщахме лентата на кратък, но безкраен спомен.

Нашият ни празник извика и песен.  "Хубава си, моя горо.." с неземния глас на Владиката Неофит до мен.. 

Беше един ден на българското достойнство и европейския ни дух със Светите братя Кирил и Методий в сърцата... Благодаря на съдбата за тези моменти на висока емоционална и духовна вълна.

Поклон пред Папа Йоан Павел Втори, обичащ българите и провъзгласил Св. Св. Кирил и Методий за Съпокровители на Европа. Дано да ми бъде простено, ако в това, кoeто пиша и снимката в дома ми има зрънце от горделивостта на смъртните.”

КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Общо гласували: 76

Анкета

ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ, АКО ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ БЯХА ДНЕС?
Мая Манолова
45 гласували / 59.21%
Борислав Игнатов
14 гласували / 18.42%
Борис Бонев
14 гласували / 18.42%