Изчетох програмата на Мая Манолова и изслушах половин интервю с нея. Всичко е по 19, включително и повтаряне по 19 пъти на едно и също нещо: хората ще кажат. Аз нищо не знам, каквото кажат хората. Нещо като Фейсбук агрегатор. Алгоритам на случайни постове.
Още по времето на кметската й кампания ми направи впечатление, че тя наистина нищо не знае и нищо не се наема да каже (което не е непременно лоша кампанийна практика).
Мерките й са типичен модерен ляв популизъм с бизнес гарнитура. Ще дадем, ще дадем, ще дадем.
Соцробинхудистика, която е иконимически дълбоко непремислена и крайно повърхностна.
Проблемът с Мая Манолова е пълното и откровено признато отсъствие на каквато и да било мисъл - 19 пъти каквото кажат хората.
С пълното си отсъствие на мисъл обаче Мая Манолова напипва нещо важно - пълното отсъствие и на каквато и да било организирана опозиция в България, особено в парламента. Но също и извън парламента.
Опозицията у нас е самотен бизнес - тук един човек се е изказал умно, там друг човек се е заинатил за Топофикация, някъде другаде трети човек действа за нова болница.
Политическата опозиция е заменена с граждански активизъм или по-скоро не надхвърля гражданския активизъм. В тази среда колкото и тоатално празна да е Манолова, тя може и да се намести сред политическите сили. Акцията й е израз и на ясен гняв, че не може да се пребори за лидерското място в БСП, където би трябвало да и е мястото. БСП обаче не желае промени от никакъв порядък.
Престои много шум.
* Юлиан Попов е бивш служебен министър на екологията в правителството на Марин Райков; международно признат експерт по енергетика; живее в Лондон