.jpg?token=730519505ae0c969085596fbb374a757)
Днес, 49 години след трагедията на Витиня, България все още помни Гунди и Котков. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма. Сълзите у всички, които са се докоснали до тях, са неизбежни. Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли.
Имената им припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и обществена памет със своят чар и елегантност. Най-голямото достойнство на Гунди и Котков обаче било чувството за феърплей на терена и в живота. За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, Локомотив (София) и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.
Гунди и Котков бяха необикновени, гениални футболисти. Те бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха и са толкова обичани.
.jpg?token=756113f994dfa327497073c09a66c45e)
.jpg?token=e1931838be4c3804182cc35131aba91a)
.jpg?token=e1931838be4c3804182cc35131aba91a)
.jpg?token=734867814eb2395e843db0664881da26)
.jpg?token=46d389ef674d66ecd5243713e32ff4e2)
.png?token=c73f648a9bcb5a0acd5eea80974ffd43)
.jpg?token=ce8cb5ad8e5506db1f0688b39e8f4209)
.jpg?token=39db357beb305b3de736ebd9020e0efd)
.jpg?token=c32aaf3feb204c7f2c0d7dd124f48487)
.jpg?token=49095f00f21ecf17e387290c4b8df331)
.png?token=b6783fc95be8c3d2bac82cfdb76b836e)
.jpg?token=af7f5976e7363db885b64df205ebe500)
.jpg?token=5535e01fefa4b034214f927b35722201)
.jpg?token=c78b9d42778b5818765838956410d7ad)
.jpg?token=c78b9d42778b5818765838956410d7ad)