СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: КАКВО ПРОМЕНИХА ПРОТЕСТИТЕ ОТ 30 ГОДИНИ НАСАМ И КОЙ РЕШАВА КАКВО ДА СЕ СЛУЧИ?!

На 7 юни 1990 г., на историческия син митинг на “Орлов мост”, бяхме стотици хиляди. На 10 юни изборите спечели БКП.

През 2013-2014 г. протестирахме 404 дни. Пламен Орешарски подаде оставка, защото БСП (Станишев) и ДПС (Местан) публично свалиха доверието си от него.

Мина време и започнаха да ни обвиняват, че сме върнали на власт Бойко Борисов и ГЕРБ.

След сегашните протести - на предсрочни или редовни избори - първа политическа сила отново ще бъде ГЕРБ, това е трезва, а не емоционална преценка. А тези лидери ( или поне повечето от тях), които днес са по площадите, плажовете и кръстовищата,  ще се избият да се коалират с ГЕРБ, за да осигурят държавни постове за себе си и за близките си. Не стана ли така с Христо Иванов, някои видни протестъри, Меглена Кунева, Петър Москов, Божидар Лукарски...ха, беше време дори, когато “Капитал” и “Дневник” се държаха като официози на управлението на ГЕРБ.

Мая Манолова пое от ръцете на Бойко Борисов поста “национален омбудсман”, превърнал се в отлична платформа за личния й пиар. Резоньорите на Костинбродската афера срещу ГЕРБ сега са в правителството на ГЕРБ като коалиционни партньори.

А в тежки моменти, когато изнасилват демокрацията, все ще се намери някой Радан Кънев да каже: споко, трябва да направим “исторически компромис”.

Десетки хиляди протестирахме срещу главния прокурор Сотир Цацаров, те - в парламента - си го избраха за началник на КПКОНПИ.

     До какво доведоха протестите срещу Иван Гешев? До нищо. ВСС си го изгласува, даже два пъти. Президентът Радев първият път го върна, но не с ясни принципни мотиви, а прикривайки страха си да се изправи срещу бъдещия главен прокурор с вярното, но формално обяснение: защото е единствен кандидат.

Понеже сегашният протест е пълен миш-маш, някои се опитват все пак да формулират искания, опиращи до начините на гласуване. Да, те са важни. Но по-важното е кои и какви хора се избират. В повечето случаи те са предложения на същите тези партии, които наричаме “партиите на статуквото”. Нагледахме се на красотите и на т.н.несистемни играчи. Чалгарите на Слави ще замърсят политическата среда до степен на пълна и непоносима смрад.

От 30 години всички се кълнем в младите...последният път бяха юпитата на Царя, които каквото можаха - направиха: за себе си, за просперитета си и за благополучието на царското семейство.

Младите на юлските протести ще продължат ли с тази енергия да участват в политическия и обществения живот, ще се организират ли, ще донесат ли така потребната ни Промяна ... не знам. А дано!

...Не звучи оптимистично, знам. Някои неща в тази страна се случват бавно, а понякога изобщо не се случват.

Коментар на топ-журналистката Соня Колтуклиева