Ключова обиколка на китайският президент Си Дзинпин в Западна Европа. Първата спирка е Италия. Днес Рим и Пекин подписаха предварителни споразумения по проекта „Един пояс, един път“. Така Италия става първата държава от Г-7 , която се присъединява в мащабната китайска инфраструктурна инициатива.
По време на визитата на Си Дзинпин в Рим са подписани 30 отделни споразумения, вклчюително 10 с италиански компании. Общата им стойност е около €2,5 милиарда, но имат потенциал да достигнат €20 милиарда.
Когато преди шест години Китай реши да стартира проекта „Един пояс - един път“, светът се чудеше дали това е опитът на Пекин да обърне световната търговия с главата надолу и да оспори Запада, пише Süddeutsche Zeitung. Общият проект засяга 65 държави.
Както 5GMedia ви информира, през 2017 г., Европейският съюз отказа да подпише съвместна декларация за търговия с Китай след разговори на високо равнище на международния форум „Един пояс – един път“ в Пекин. Европейските делегати тогава заявиха, че са обезпокоени за прозрачността на проектите, обществените търгове и международните стандарти за защита на обществената и околната среда. Така и България изгуби шанс да участва в проекта, коментираха преди две години икономически анализатори.
Най-остро на китайската заявка за нова икономическа и търговска доминация реагираха Съединените щати. Вашингтон официално декларира "възмущение от действията на Италия". Американската администрация упрекна Рим, че рискува да причини сериозна вреда на международната си репутация. Тонът на САЩ в случая е изненадващо тежък, като се има предвид, че Доналд Тръмп гледаше доскоро на италианското популистко правителство като на свой съюзник.
Италия, обаче, е решена да се включи в проекта "Един път, един пояс". Още в началото на март, две седмици преди китайската визита, италианският премиер Джузепе Конте обяви, че ще подпише споразумение с китайския президент Си Цзинпин, което се случи днес. Конте беше категоричен, че ще направи това, „въпреки съобщенията, че САЩ са загрижени от перспективата ключов техен съюзник да се присъедини към китайската инициатива.“
Декларацията на Конте беше в отговор на изявлението на говорителя на Съвета за национална сигурност при президента на САЩ, Гарет Маркис, който каза: „Италианското правителство не бива да подкрепя инфраструктурния план на Китай "Един пояс, един път", това е безполезен проект".
Впрочем, подкрепата за новия път на коприната не е първият „демарш” от страна на Италия: преди това, Рим отказа да подкрепи общата западна линия във Венецуела, както и атаката срещу китайската компания Huawei.
"Зюддойче цайтунг" предположи преди седмица, че италианският пристанищен град Триест може да стане важен терминал на китайската търговия. Тази перспектива тревожи Вашингтон и Брюксел, опасенията са, че Китай използва Италия като „дипломатически плацдарм“, а градове като Триест, Таранто и Генуа - като „вратички“ за Европа.
В Италия също не всички са доволни от сътрудничеството с Китай: опозицията твърди, че Пътят на коприната няма да помогне на италианския износ. Критиците се чудят защо Движението „Пет звезди“ се противопоставя на италианско-френския проект за високоскоростни железопътни линии между Торино и Лион, но се втурва без никакви съмнения в крупна сделка с Китай. Дори и в самото правителство няма единство: правилната “лига”, Матео Салвини, отбеляза, че първо трябва да се запознаем подробно с всички документи. Мишел Гераси се опита да успокои безпокойството: според него подписаното днес споразумение е съвместен документ, а не задължителен международен договор.
Бел.ред. Инициативата "Един пояс, един път", предложена от Китай още през 2013 г. е най-грандиозният инфраструктурен проект на съвременен Китай, с който да наложи своята икономическа доминация в света. Това е нова формула на глобализация, различна от тази на Стария континент. Китай планира да изгради Нов път на Коприната - единен транспортен коридор за сухопътно и морско движение на китайските стоки.
Концепцията на "Един пояс – един път" се състои в пет свързващи елемента – политическа съгласуваност, единна инфраструктура, търговски връзки, валутно-финансови потоци, хуманитарно общуване. За реализацията на този безпрецедентен инфраструктурен проект Копринен път, по инициатива на Китай беше създадена Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. В банката влязоха над 50 държави, в това число и Русия. От ключовите страни извън проекта останаха само САЩ и Япония, които бяха противници на тази банка. Сегашният уставен капитал на банката е около 100 милиарда долара, от които половината са на Китай.