ЛЮБЧО ГЕОРГИЕВСКИ: СКОПИЕ ДА ПРИЕМЕ ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА, А СОФИЯ –ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Македония да даде гаранции, че няма претенции към Пиринска Македония и че не подкрепя организации, които искат македонски малцинства. Българският парламент да приеме декларация, в която ще се казва, че термините македонска нация и македонски език се отнасят само за нацията и езика, създадени след 1944 г.

Да се определят още 10 или 15 събития, които са общи без много големи текстове и обяснения. Македонските учебници да бъдат изчистени от обидите към българите. Македония да признае избиването и преследването на македонските българи след 1945г. Публично да съобщим, че Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и стотици други са били учители на Българската Екзархия.

Това се казва в проект за разрешаване на българо-македонския спор на бившия македонски премиер и създател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, цитирани от БГНЕС.

Ето пълния текст на предложението: От известно време насам виждам как българо-македонските отношения отиват към задънена улица, а оттам и към нова ескалация на всички нива, което може да доведе до дългогодишна омраза между двата народа. Поради тази причина правя следното предложение – един вид пътна карта или план за действие за изход от ситуацията. Обикновено на тази тема пиша и говоря като читател на историята, но този път предложението ми има политическо-дипломатически смисъл.

1. Северна Македония да даде гаранции, че няма никакви претенции към Източна Македония. Да съобщи, че в наименованието Северна Македония не влиза Източна Македония. Като погледнем от Скопие Пиринска Македония винаги е била на изток от нас.
2. Северна Македония да даде гаранции, най-вероятно за 6-ти пореден път, на три пъти спрямо Гърция и за трети път специално за България, че като държава с нищо и по никакъв начин няма да подпомага и подкрепя организации, които търсят македонско малцинство в съседна България.
3. Българският парламент да приеме декларация, в която ще се казва, че термините македонска нация и македонски език се отнасят само за нацията и езика създадени след 1944 г. и че България с нищо не приема тезите, че те са фалшиви и че подкрепя българската историография в защита на своята истина. /Тази теза в България може би ще бъде възприета като политическа игра, но това не е така, аз предлагам нещо, което е част от сръбската стратегия, как те разрешават техните проблеми. Именно, точно Сърбия има същият проблем с хърватския език, с босненската и черногорската нация и езици, та дори и с македонската нация и език. Политически Сърбия е признала четирите нации и езици, включително и на собствената си територия. И хърватският, и черногорският, и босненският, и македонският са служебни езици в няколко сръбски общини. Но, сръбската наука и историография, както и лингвистика не признават този факт и всекидневно водят борба с аргументи. Същата история е и с Македония. Политиците дават максимална подкрепа на македонската нация и език, но в същото време всяка година при тях излизат от печат книги, в които се твърди, че Македония всъщност е Стара Сърбия, как са освободили Македония по време на Балканските войни. Излизат книги за сръбските манастири и черкви от Средновековието, а изглежда, че не са малко. Да не споменавам за Сръбската православна църква, за която ние сме чисти сърби, а изглежда, че БПЦ подкрепя тези им намерения.
4. Съвместната историческа комисия трябва да промени малко стратегията си:

– Да обявим и петте вече потвърдени личности плюс Делчев като общи, без да влизаме в подробности. И също така и Григор Пърличев, за когото първо се договорихме и след това българската страна се оттегли.

– Да се определят още 10 или 15 събития, които са общи без много големи текстове и обяснения, и да започнем да празнуваме заедно. Може и 115, но тогава политиците ще трябва да ходят от тържество на тържество.

– Българската страна да изготви по най-бързия начин списък с писанията в македонските учебници, които са обидни за тях и те да бъдат изтрити бързо без никаква дискусия.

– Да се създаде нова специална комисия, която по най-бързия начин да разкрие преследването и убийствата на македонците с българско национално съзнание. Според български източници става дума за 30 000 убити и 120 000 малтретирани. Но и 1200 да са демокрацията трябва да го обяви.

– Македонската страна да бъде задължена във всички исторически книги, независимо дали са издадени от държавата или частен издател, да дава правилния превод, особено там, където писателите са писали македонци или българи. Всяка фалшификация трябва да бъде финансово санкционирана.

– Македонска историография да коригира и даде истинските имена на институциите, например Народната федерална партия???

– Македонската историография да попълни важните биографични моменти от живота на големите личности. Например, не е маловажен фактът, че ние крием, че Гоце, Даме, Гьорче и стотици други са били учители на Българската Екзархия.

– И накрая имам предложение, с което можем да решим проблема с езика. Македонската страна да признае, че цялото македонско възраждане се е опитало да създаде общ език с българския, но въз основа на македонските диалекти, но българската интелигенция поради късогледство е кодифицирала езика си само на базата на северозападните диалекти, които са проправили пътя за македонския езиков сепаратизъм, а на сръбските лингвисти това е дало основание да твърдят, че шопските говори в България са сръбски език. Официалната азбука и език на всички македонски организации през османския период са българският език и азбука. Това са лесно проверими факти. А българската страна да приеме, че това е добър подход за приключване на езиковия въпрос.

5. Инфраструктурни въпроси. Македонската страна да даде на концесия железопътната линия на българските железници с изчислена допълнителна печалба за нейното доизграждане. Българската страна да изгради пътищата до граничния пункт Клепало, който в продължение на 20 години има както път, така и гранична сграда и до граничния пункт “Черна скала”, където пътят между Делчево и Кюстендил беше изграден, но с времето се унищожи.
   

   Македонската страна като подарък към България да изгради втора лента на пътя Делчево – Благоевград, където хората чакат с часове на всеки празник.