СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ИВАН КОСТОВ Е КЛАСА, ОСОБЕНО НА ФОНА НА ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ ДНЕС

Гледах Иван Костов по БТВ. Класа е, особено на фона на днешната преобладаваща политическа посредственост...

Ще си купя книгата му, без съмнение. Тя ще ми възкреси много спомени, безспорно. Докато беше финансов министър бях любимата му журналистка. Често, като го “стегнеше шапката” в пленарна зала, ме канеше да излезем навън и да обикаляме около “Александър Невски”, докато си укроти емоциите. Вървеше и мълчеше. Никога не е бил многословен. Не се вторачваше в подробности и дребнавости, обхващаше общата картина. Беше силен човек, даже суров. Виждала съм го да се просълзява само, когато почина майката на съпругата му Елена.

Бях с Иван Костов в колата от Министерски съвет до парламента, когато внесе заявлението на правителството на Филип Димитров за вот на доверие. Връщайки се назад във времето съм убедена, че беше предвидил няколко хода напред и възможността след бламиране на Филип Димитров да стане премиер. Знам, че се обиди на министър-председателя Димитров, защото в последния момент предложи за вицепремиер не него, а Стоян Ганев. Не че това изцяло предопредели последващите му действия, просто Костов е много честолюбив, влече го да е пръв и да менажира събитията. Не случайно го наричахме Командира.

Иван Костов никога не е злословил за колегите си или опонентите си. Свързваше го временна дружба с Иван Пушкаров, изпитваше неприязън към Ахмед Доган - беше взаимно, впрочем. Мразеше Илия Павлов и “Мултигруп”, преследваше ги. Беше много уязвен, когато научи, че са финансирали дъщеря му Яна за някакво събитие, което се излъчи по телевизията.

Преди да го чуя от Бойко Борисов, Иван Костов беше човекът, който ми каза за първи път: Аз нямам приятели. Не мога да си позволя никакви зависимости. Навярно е бил прав, защото отношенията му ( приятелството!?) с Касимир Стойчев от “Трон” му донесе много “репутационни щети”, както бихме се изразили днес.

Елена Костова с нейния бизнес със сръбска фирма около югоембаргото и с “Бъдеще за България” - също. Целите на Фондацията бяха наистина благородни, но предизвикаха серия от скандали и разследвания.

Иван Костов промени съдбата ми, сякаш. Покани ме за говорител на министерството на финансите. Отказах му. Не се виждах като част от йерархичната и ограничаваща административна система. Аз съм свободолюбива македонка. Но от културни теми минах на икономически и финансови теми, после създадох предаването “Партньорство за бизнес” по БНТ, тръгнах по света...и така.

Иван Костов с лекота предаваше най-близките си хора и министри. Важното беше, той да не пострада. Обикновено, прегазените се примиряваха. Само Богомил Бонев отвърна на удара с удар. Беше епична битка.

Когато Иван Костов стана министър-председател много се промени, загуби чувствителността си към несправедливостите, стана властен и високомерен. Обгради се с лакеи. Съпругата му монтира като основна фигура в БНТ приятелката си Мира Нейнска. Държавната телевизия започна да бълва посредствени безкритични славословия. Моят съпруг, отличен журналист, сътвори по това време сентенцията: “Който владее медиите, губи народа; който изгуби народа - губи властта”. Абсолютно точно! ...

А, сетих се една подробност. В кабинета си в Министерски съвет държеше една графика с разградени квадратчета, на които пишеше имена на фирми и институции. Когато ги овладее, ги оцветяваше в синьо; когато не успее - в червено.