Символичното 112 място е наистина тревожно. То не е особено различно от 111. Освен това може дълго да се спори колко прецизна е подобна класация, до каква степен отразява реални медийни проблеми и до каква степен е кликбайт подход, който се самозахранва от осветяване на тревожни класации.
Дали е точна или не тази класация би трябвало да ни накара да се замислим сериозно какво е медийна свобода, как се отстоява и от кого и от какво зависи. Няколко лични наблюдения:
1. В българските медии може да публикуваш неща, които е недопустимо да публикуваш в британските и други европейски медии.
2. Във Великобритания съдът може просто да забрани на медиите не само да публикуват факти по даден съдебен казус, но дори и да го коментират.
3. В България предследването на журналисти, физическата и друга саморазправа е доста ограничена.
4. Социалните медии в България, особено ФБ, имат огромно покритие и огромно влияние. Резултатите от последните избори се дължат в значителна степен на неограничеността и свободата на социалните медии.
Прави ли всичко това медиите в България свободни?
1. България няма устойчив медиен фактологически коректив. Това е обикновено функция, която играят националните медии. Те обаче не вършат подобна работа. Типичен е случаят с ваксините и рисковете от тях. Националните медии се държат сеирджийски - този каза това, оня каза онова, правителството каза нещо друго, ФБ мисли еди какво си. Резултат - медийното отразяване на ваксините, а и на Ковид по принцип е извън контрол, подвластно на слухове, караници, конспирации, а понякога и откровен идиотизъм. Това прави медиите несвободни.
2. Медиите са безкритични. Репортери завират микрофони в лицето на министри и премиер и каквото там кажат.
3. Репортерите са неподготвени, това е. А те много често говорят смазващо баналности, понякога и откровени глупости. Интервюират един кръг хора, не непременно проближени до властта, и стига да са остроумни и да задържат вниманието, предаванията си текат.
4. Огромният брой медии в България не са в състояние да се издържат от журналистика. Те се издържат от платени статии.
5. Медиите не плащат за съдържание. Масова практика е да хвърлят мрежата във ФБ и каквото там се хване. После други го препубликуват, случайни мнения се тиражират, никой не им опонира, не ги опровергава.
6. Проверката на информация е почти немислима. Публикуваш, ако не е вярно, все някой ще изкрещи, ще публикуващ нещо друго.
7. Пълен срив на националната имунна система срещу хибридни новини. От Русия, главно, не само, тече огромен поток медийна помия - за Норвегия, за руски супер оръжия, за Астра Зеника, за чудотворни лекарства, всякакви историографски извращения, разкази за разпадащия се Европейски съюз и какво ли още не. Тази помия прониква отвсякъде, никой по никакъв начин не и се противопоставя.
8. ТАСС, РТ, Спутник - това за високопрофесионални пропагандни канали, които захранват масово българските медии. Като всеки добър пропаганден канал и тяхното съдържание е поне 90% вярно. Това ги прави още по-проблемни.
Нито едно от изброените дотук неща не са дело на насилие върху медиите или пряк политически или корпоративен контрол върху тях. Това е среда, медийна среда, може дори да я наречем свободна медийна среда, която твори несвобода.
Ако махнем изброените проблеми, България ще се качи поне 50 места нагоре. И тогава може да започнем да се катерим още нагоре с въпросите за собственост, манипулативност и безнаказаност на кафявите медии, превземане на национални медии, селективно отразяване на политически събития и личности, заплахи срещу журналисти (да, това го има), съдебно преследване на собственици на критични и обективни медии (случаят Икономедия), ограничаване на достъпа на журналисти до депутати (казусът Народното събрание в Партийния дом), необявено финансиране на медии с публични средства и много други техники на натиск върху медийната среда.
Трябва да признаем също, че в България има немалко качествени, критични, аналитични и в крайна сметка свободни медии. Те се борят за тази свобода и тази борба не е лека, но успяват.
Картината на медийната среда е сложна, особено в контекста на силата на социалните медии. И качването в класацията също ще е сложно. Част от него минава през подготвения критичен поглед на журналиста.
Коментар във Фейсбук на Юлиан Попов, български писател и журналист, министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков
.jpg?token=4891b1c7abcf2577105408bb4e4f132a)
.jpg?token=0be81636775895e9e003d114925db0df)
.jpg?token=ed951df47dec3520cf0ef681de972f34)
.jpg?token=f4053aad5eb6ee0879522b61f26eaed4)
.jpg?token=3fb68d6bbfab4d402953022e5195c624)
.jpg?token=c3cff0d50b0610b55cc8fa8d6b163fd1)
.jpg?token=ccdc5020f5858cc59726f878e28c081c)
.jpg?token=f96175875817986aab1242cf588b851a)
.jpg?token=c73b945c4c454d5927ab66bae77a098c)
.jpg?token=84aca053f0ee5f0ab061900da6fdd2e4)
-118x75-resize-quadrant(C).jpg?token=00e05ce5cc4b1cc13ee210f808f4373d)
-118x75-resize-quadrant(C).jpg?token=e3c57b48f19ef93bf77fbb125e51f106)
.jpg?token=e6adac5eb8c65332a5ef6eb3083804d1)
.jpg?token=e0650fd49d0e149c95a7735fb13bb0ea)
.jpg?token=523a168dfc1551840ff9c251a703626b)
.jpg?token=59511a1a89c5050516d70c76a9be6d4a)