Ай-ай, колко прозрачно, колко комично - “партиите на протеста” чакат да им свърши работата кой, кой мислите - този, срещу когото вдигаха плакати с кюлчета и чекмеджета; хвърляха домати; замеряха с прашки; издигаха бесилки и разнасяха ковчези пред дома му; наричаха “еднокнижник” и “самодържец”, искаха му оставката на живот и смърт и възкачени върху тази буфосинхронада, се промъкнаха в парламента през април и юли.
Те ще са чисти и невинни.
Те няма да подкрепят правителството на онзи, който ги гази с тежкотоварен камион в насрещното.
Няма да си признаят, че са “против”, защото Слави не качи техните хора в каросерията и не иска да си беседва с тях.
Те ще обяснят отказа си за подкрепа с липсата на диалог и съвпадение на политики.
Те се гневят на обидни думи и закачки, сякаш не изливат кални потоци от ругатни срещу политическите си опоненти.
Те демонстрират погнуса от “плагиата”, сякаш цял живот не плагиатстват идеи, слогани, лозунги и програми.
Разчитат Бойко Борисов да подкрепи Слави Трифонов с кворума.
Надяват се Бойко Борисов да ги спаси от публични обяснения.
Искат пак да се скрият зад неговия гръб. Отново утре да говорят за съглашателство и задкулисие, сякаш нямат нищо общо с него.
Те не искат избори. Уморени са, обезпаричени са, боят се да си насилват късмета.
Президентът Радев ги плаши със своето непостоянство и авторитаризъм. Както изпрати Бойко Рашков на лов да отстреля Бойко Борисов, така утре може да го насъска срещу самите тях; комунистическият следовател няма да се поколебае да обърне с хастара навън миналото на всеки един от тях.
Не ме интересува дали Слави Трифонов и Бойко Борисов се мразят, какво си доказват един на друг.
Аз искам да мирясаме всички вече!
Протести, избори, пандемия, криза, хаос, несигурност, фалшиви герои, болни амбиции, алчни тарикати, луди с картечници; миризливи зелени чорапи, истерични тетки по жилетки… хайде стига вече!
Предпочитам правителство с плаващо мнозинство, отколкото държава върху плаващи пясъци.
* Коментар във Фейсбук на журналистката Соня Колтуклиева