Всяка година The Economist избира страна на годината. Нещо, което е направила, за да бъде нейния народ по-богат, здрав, благоденстващ и щастлив.
В миналото наградата е отивала за страни като Узбекистан ( премахнал робството), Колумбия (стигнала до примирие след десетилетия гражданска война) или Тунис (избрал единствен в региона демокрацията).
Тази година явно основен кандидат е била малката Литва - дръзнала да се опълчи срещу Китай, като е разрешила представителство на Тайван. Следва прекратяване на търговски и дипломатически отношения и осмиване от китайската преса, оприличаващ я на малка бълха (за слона Китай). А в Литва се препоръчва на гражданите да изхвърлят всички китайски телефони, които са и с шпионски софтуер.
Но тази малка страна се беше първа опълчила и на великия СССР, като даде старт за неговия разпад. През 1990 г - въпреки агресивното поведение за недопускане на република да напусне Съюза на дори миролюбивия Горбачов - Литва избра независимостта и даде тон за началото на края на Империята на Злото, която окончателно се разпадна в края на 1991 г.
Но за победител е избрана Италия.
Страната, която беше в Ада на пандемията в началото на 2020 г - днес е сред европейските държави, които най-успешно се възстановяват икономически с една от най-високите норми на ваксинация и най-дисциплинирани граждани. Които милеят за своите съграждани.
Основните заслуги са на вещия премиер - Марио Драги. Човекът, който спаси еврозоната през 2012 г. със своя “Whatever it takes”, днес безпрецедентно е обединил иначе необединяемия италиански политически елит около себе си и своята програма за възстановяне.
Дай Боже всекиму такъв премиер.