ЗА ПРИЕМ НА МИГРАНТИ ЛИ ЩЕ НАСТОЯВА ПАПА ФРАНЦИСК В СОФИЯ? НАСЛЕДИЛ ЛИ Е МИЛОСЪРДИЕТО НА АНДЖЕЛО РОНКАЛИ КЪМ БЪЛГАРИЯ?

Автор: Кармелита Тонева 12:37, 1 май 2019

Римският папа, и днес, и винаги, е бил, и е световна фигура с могъщо влияние. В сегашно време мнозина виждат това влияние като по-голямо от престижа на Путин, Тръмп и ЕС взети заедно. Влияние,  различно от военната и държавническа мощ на един или друг лидер, но не по-малко значимо като политически и икономическа тежест. Така, че блиц-визитата на папа Франциск на Балканите има ключов характер, далеч по-съществен от външната празничност и медийната приповдигнатост.

ПОЛИТИЧЕСКАТА МИСИЯ

Преди всичко политика, после дипломация, финанси и...религия – това е същината на високите църковни постове – по-значима в миналото и някак по-омаловажена, на пръв поглед, в съвременния свят. Но само на пръв поглед.

Един от най-влиятелните лидери на мнение днес – папа Франциск, първият по сан политик на католическата вяра в момента, идва след броени дни в България. И би било крайна небрежност да се тълкува тази визита като декоративна, церемониална, част от папския „туристически“ протокол. Така нареченото Апостолическо пътуване на папата е до София и до Скопие. Едната - столица на държава, външна граница на Европейския съюз, изживяващ в момента най-сериозната си криза. Скопие – с решителна ориентация към НАТО и ЕС и постоянна мишена на гръцки и албански интереси. Като цяло – малки държави, но важни фактори в иначе голямото разпределение на световните сили и зони на влияние.

Същевременно във верски аспект картината е следната: в навечерието на визитата на папа Франциск, международно проучване на световната асоциация „Галъп интернешънъл" показва, че България е най-малко религиозната страна на Балканите. В глобален план страната ни е средните нива, но пък сме далеч като резултати от най-големите атеисти, които са най-вече от Западния свят.

У нас 51% от хората се определят като религиозни, 36% - че не са религиозни, а атеистите са 3%. Останалите не могат да отговорят.

В световен мащаб близо 2/3 от хората се определят като религиозни, а 1/4 като нерелигиозни. Близо 1/10 от световното население са убедени атеисти. Проучването показва, че колкото по-големи доходи получава човек и колкото по-образован е, толкова по-малко вярва в Бог.

Данните всъщност индиректно потвърждават тежестта на политическия, а не на чисто верския акцент в подобни „духовни“ визити на високо равнище.

Папа Франциск пристига в София на 5 май, след официалното посрещане той ще има разговори на четири очи и с премиера Бойко Борисов и с президента Румен Радев, а и вероятно с други ключови, но неизвестни за широката публика, фигури. Същината на тези разговори ще остане неизвестна, а от официалните прессъобщения може само да се търсят знаци за истинските послания.

Главата на Римокатолическата църква идва в момент, когато най-голямата заплаха за стожера на цивилизацията – Европа, е голямата мигрантска вълна. Държавите на Стария континент,  като че ли, все още не осъзнават  разрушителната сила на това съвременно световно преселение. Да, темата е водеща, доколкото е свързана с тероризъм, атентати, криминални изстъпления.

Все още не са избухнали в пълна сила по-големите проблеми - пренаселване, срив на националните социално-икономически системи, превес на необразованите и неработещите, като най-рисковият: дисбаланс на ценностите.

Би било повърхностно да се смята, че само Меркел, Макрон, Салвини, Ердоган, Тръмп и другите медийно-популярни световни лидери търсят формулата на мирно и с възможно минимални щети, пренареждане на света, което, видимо, е неизбежно.

КАК КЪМ МИГРАНТИТЕ –  ДЕЛИКАТНО ИЛИ РАДИКАЛНО?

Само преди по-малко от месец, на 30 март, при посещението си в Мароко, папа Франциск призова: „ светът да промени отношението си към мигрантите, хиляди от които загинаха през последните години при опит да достигнат Европа“.

И още:

Мигрантите трябва да се възприемат като личности, а не като цифри и да се признават правата и достойнството им във всекидневния живот и при вземането на политически решения...Вие знаете за моята голяма загриженост за често мрачната съдба на такива хора, повечето от които не биха напуснали страните си, ако не са били принудени...Този проблем няма да бъде решен чрез издигане на бариери, подхранване на страх от другите или отказ да се помогне на тези, които законно се стремят към по-добър живот за себе си и семействата си".

В тон на папско милосърдие, но и с категоричност, Франциск настоя Мароко, а оттам и всички държави да прояват човечност, да приемат мигранти, да им предлагат защита.

ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ – НОВАТА (СТАРА) ВОЙНА ЗА СВЕТА

Визитата на папата в София следващата седмица, трябва да се погледне и в светлината на най-щекотливия елемент от съвременното световно противоборство – сблъсъкът християни-мюсюлмани. Чиято острота е ясно видима в мигрантския проблем, но началото е далеч по-назад във времето, а мащабът е далеч по-необозрим.

Според някои анализатори, човечеството е изправено пред пореда война – тази на двете най-многобройни религии, съответно битка за териториална и икономическа хегемония.

За конфликта християни-мюсюлмани, папа Франциск отправя посланието: „Всички ние сме призвани да посрещнем това предизвикателство, особено в сегашния момент, когато има риск нашите различия и липса на познания едни за други да бъдат експлоатирани като повод за конфликт и разделение".

Той, разбира се, дипломатично „облича“ политическия си призив в религиозна семантика и словоред на вярата: 

„Ние вярваме, че Бог е създал човешките същества равни по права, задължения и достойнство и Той ги призовава да се отнасят едни към други като към братя и сестри и да разпространяват ценностите на добротата, любовта и мира".

Дали мисията на висшият духовник е да внуши на България да отвори широко вратите за мигрантския десант, дали обратното – да търси начини за твърд отпор, дали той е говорител на планирана „световна акция“ за решаване на проблемите, особено в етнически шарена България, или посланик на милосърдието в лично и на сана си качество? – времето ще покаже.

Важното е, България и нейните водачи в настоящия момент,  да са наясно „на кой Бог се кланят“, както казва народната мъдрост.  И дали под тежестта на едни или други интереси биха имали силата и куража да опазят националните?

А това, че Светият синод отказа да отслужи обща молитва с папа Франциск е друга, и то много съществена тема, но при всичките аргументи на нашите духовници, е голям политически фал. И затваряне на една голяма врата, с последици във времето.

ПАПАТА, КОЙТО ИСТИНСКИ ОБИЧАШЕ БЪЛГАРИЯ

Предстоящата папска визита е повод за оценка, от дистанцията на времето, на този пост и на фигурите на него.

Влиятелността на папите е неоспорима, независимо от недооценената й сила в масовото съзнание на българина. Само един от многобройните примери за изключителната значимост на папския престол, особено когато е зает от ярка личност -  така нареченият „български папа“ Йоан XXIII – Анджело Ронкали, един от най-големите папи в историята на Църквата.

Защо „български“? –  заради пословичната му любов към България, породила се от годините, в които Ронкали е апостолически пратеник в страната ни. Той преживява почти 10 години тук - от 1925 г. до 1935. Първоначалната му мисия, възложена от Ватикана тогава, е да потуши скандал в Бългapcĸaтa ĸaтoличecĸa цъpĸвa, проблем решен от него с изключително себераздаване и деликатност.

„Taзи мy зacлyгa oбaчe блeднee пpeд вcичĸo ocтaнaлo, ĸoeтo бъдeщият Πaпa Йoaн ХХІІІ щe нaпpaви зa poдинaтa ни“, коментира историкът Виктор Панайотов в студията си „Папа Йоан XXIII – през България към Светия престол“.

Анджело Ронкали идвa в България cъвceм cĸopo cлeд aтeнтaтa в цъpĸвaтa „Cвeтa Heдeля” и вeднaгa ce вĸлючвa, отдавайки цялaтa пoмoщ нa Kaтoличecĸaтa цъpĸвa, зa лeчeниeтo нa paнeнитe. C тoзи жecт Poнĸaли пpaви cилнo впeчaтлeниe нa цap Бopиc ІІІ и тaĸa зaпoчвa тяxнoтo пpиятeлcтвo, пише в истроческите свидетелства от онова време.

Tpи гoдини пo-ĸъcнo ĸaтoличecĸият дyxoвниĸ oтнoвo пoмaгa cлeд Чиpпaнcĸoтo зeмeтpeceниe, ĸoгaтo ce aнгaжиpa личнo c нaмиpaнeтo нa пpexpaнa, пoдcлoн и лeĸapcĸa пoмoщ зa oгpoмнa чacт oт пocтpaдaлитe. Интepeceн фaĸт e, чe пoддъpжa и бългapcĸaтa пoзиция зa Maĸeдoния.

Ронкали дoпpинacя изĸлючитeлнo мнoгo зa бpaĸoвeтe нa Бopиc ІІІ и Cимeoн ІІ. B пъpвия cлyчaй e дocтa пo-тpyднo, тъй ĸaтo мy ce нaлaгa дa yбeждaвa виcшecтoящитe в yпpaвлeниeтo нa Baтиĸaнa, дa ce cъглacят c жeнитбaтa нa пpaвocлaвния Бopиc с итaлиaнcĸa пpинцeca - католичка, бъдeщaтa цapицa Йoaнa.

Впрочем, тогава остава един нереализиран планът на Ватикана да направи България католическа държава, именно покрай този „невъзможен“ царски брак, сключен през 1930 г.

Любопитен детайл е, че именно царица Йоана била казала на Анджело Ронкали, че eдин дeн тoй щe ce възĸaчи нa Cвeтия пpecтoл, а той приел предричането й като „жeнcĸo мeчтaниe и нaивнocт“.

Πpeз 1958 гoдинa Aнджeлo Poнĸaли e пpoвъзглaceн зa пaпa Йoaн ХХІІІ.

Години преди това, пpeз 1935 гoдинa, след престоя си в България, монсеньор Aнджeлo Poнĸaли e изпpaтeн нa нoвa миcия в Typция, която съвпада с eднo oт нaй-чyдoвищнитe пpecтъплeния в иcтopиятa нa чoвeчecтвoтo - Xoлoĸocтa. Бъдeщият пaпa зaпoчвa дa cпacявa eвpeи, част от които с пoмoщтa нa бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo.

Според изследователи на Ронкали, той до голяма степен caмoинициaтивнo, повежда coбcтвeнa бopбa зa cпaceниeтo нa вceĸи eдин пpecлeдвaн, тъй като Ватикана остава с мълчалива позиция пo вpeмe нa гoнeниятa cpeщy eвpeитe.

B периода след Втората световна война Анджело Ронкали, виждaйĸи вceвъзмoжнитe пpeтeнции ĸъм България, opгaнизиpa пpaтeници дo Лoндoн, Πapиж и Baшингтoн. В peзyлтaт нa ycилиятa мy страната ни е мaĸcимaлнo пoщaдeнa.

„БЪЛГАРСКИЯТ“ ПАПА И НЕСЛУЧВАНЕТО НА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Събитие в световната политическа история е папската намеса на Йоан XXIII (Ронкали) по време на Кубинската криза (октомври-ноември 1962 г.), – той е всепризнат дипломат за разрешаването й в най-критичния момент и избягването на Трета световна война.

Карибската (Кубинската) криза е най-острата международна криза, възникнала в резултат от изостряне на отношенията между СССР и САЩ.  Съветският лидер Никита Хрушчов се готви да инсталира ядрени бойни глави в Куба,  на няколко мили от бреговете на Флорида и американският президент Джон Кенеди му отвръща. Това е моментът, в който светът е бил най-близо до ядрена война.

Без, разбира се, да се омаловажават политическите ходове и дипломатическите мисии на лидерите и стратезите от онези години, историците неизменно подчертават ролята на Анджело Ронкали.

На 11 октомври 1962 г., папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали) произнася прочутото "Лунно слово", което завършва с покана към вярващите: "Когато се върнете вкъщи, помилвайте децата си и кажете: това е милувката на папата. Избършете сълзите им, направете нещо, кажете добра дума.“

В това слово Йоан XXIII говори за мира. Толкова страстно и въздействащо, че успява да разтърси  зашеметения от Студената война свят, да го накара да се вслуша в здравия разум. Твърди се дори, че първият президент-католик на САЩ, Джон Кенеди заявил „Не мога да не послушам папата“.

Разбира се, разрешаването на кризата идва след спешни политически совалки, намеса на ООН и вдигане накрак на десетки национални разузнавания и намеса на международната общност. В крайна сметка всички страни правят крачка назад и реално се стига до мирен изход, за какъвто е призовал Светия отец.

По-късно,  папа Йоан споделя със своя секретар, монсиньор Лорис Каповила, след като е приел и разговарял с дъщерята на Никита Хрушчов - Рада в частната си резиденция във Ватикана: "След като говорих с дъщерята на лидера на Съветската комунистическа партия, това може да се окаже или разочарование, или мистериозната нишка на провидението, че нямам право да се пречупя".

Заради намесата на папа Йоан XXIII в Карибската криза той получава Международната награда за мир „Балзан”. След това се ражда един от най-важните документи на съвременната католическа църква –  неговата енциклика Pacem in Terris („Мир на земята”).  Според експертите, трудът на папа Йоан и до днес има изключително значение. „Смело мога да кажа, че този документ е такъв заради неговия 10-годишен престой в България”, убеден е д-р Кирил Карталов, кореспондент на Папския комитет за исторически науки.

СВЕТОВНИТЕ КОНСПИРАЦИИ И РЕАЛНИТЕ СВЪРЗАНОСТИ

Независимо от многобройните свидетелства за намеса на ЦРУ в делата на Ватикана, за скрит диалог и договорености на Ронкали с тогавашния СССР, за гнева на Вашингтон заради близост на папата с Хрушчов, фактът остава неоспорим - папа Йоан XXIII използва цялото си влияние за предотвратяване на ядрен конфликт и успява. Причината – огромното влияние върху масовото съзнание на милионите вярващи. Словото на римокатолическия лидер е равнозначно на словото Божие.

За силата на папското влияние, пише Гордън Томас в книгата си „Тайната история на МОСАД“. Авторът твърди:

„Идеята за папата като пожизнен управник с абсолютна власт, държавен и духовен глава, който не подлежи на какъвто и да било юридически или законодателен контрол, винаги е допадала на израелските министър-председатели. С помощта на пирамидалната монархическа структура папата използва огромното си влияние, за да формира икономическите, политическите и идеологическите възгледи не само на вярващите католици, но и на света като цяло. Давид Бен Гурион веднъж бе казал: „Не обръщайте внимание на нелепостите за това, колко разногласия имало около папата — вижте само колко много хора може да призове на помощ.“

Свързаността на Ватикана с явната и задкулисната политика е безспорно. В този аспект може да се чете и „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан-Павел II през 1981 г., както и последвалата криза и почти изолация в международен план на България за почти три десетилетия.

И ОЩЕ ЕДНА „БЪЛГАРСКА СЛЕДА“ В СЪДБАТА НА „БЪЛГАРСКИЯ“ ПАПА

Другата огромна историческа заслуга на „българския“ папа е свикването на Втория Ватикански Събор (11 октомври 1963 г.). Инициативата е негова, а целта - освежаване (aggiornamento) на католическата църква.

Вторият Ватикански събор започва реформа в Католическата църква. Това е началото на отварянето ѝ към други християнски деноминации (икуменизация) и „революция“ в литургията – позволение да бъде служена на родни езици.

Най-съществената промяна, обаче, е следната: пиратът папа Балтазар Коса е обявен за антипапа, а новият папа Анджело Джузепе Ронкали приема неговото име – Йоан XXIII. С този акт се признава нелегитимната намеса на пиратът за падането на Търновското царство под чуждо иго – има се предвид събора в Пиза от 1409 година. Тогава по инициатива на папа Балтазар Коса се решава България да бъде лишена от официална представителна власт за срок от 500 години, считано от падането на Търново през 1393 г.

Вторият Ватикански събор се оценява от Католическата църква, като едно от най-важните събития за християнството през 20-ти век. Последавлите промени са посрещнати нееднозначно от пъддръжници и критици.

Общо, обаче, е мнението, че Съборът е приближил католическата църква до нуждите на вярващите и е настъпил краят на Контрареформацията, както и краят на консервативния манталитет в църквата. Обща е и критиката, че съборът не е постигнал достатъчно за евангелизацията на човечеството, в противовес ан нарастващия атеизам.

Така, или иначе, подбудител и реализатор на тази Реформа е Анджело Ронкали, канонизиран по-късно за светец.

Ронкали е първият папа, който дори „скандализира“ Ватикана с извънмерното си човеколюбие, апостолска отдаденост и директен контакт с хората – освен, че премахва множество формалности в Светия Престол, той е първият с този ранг, който посещава деца и възрастни в болници, както и изоставените в затворите, той е Епископът на Рим, който лично посещава енориите и църквите из градчетата, той е първият папа, който напуска областта Лацио (след анексирането на Рим към италианската държава през 1870 г.), правейки поклонение с влак до Лорето и Асизи, по време на своя понтификат назначава 37 нови кардинали, сред които за пръв път в историята на Църквата – японец, филипинец и мексиканец,  той е първият папа, който на 10 май 1963 г. получава международната награда Балзан за мир, заради активността му срещу конфликтите.

ЗА БЪЛГАРИЯ

 „Бългapcĸият пaпa” Ронкали казва: „в ĸoйтo и ĸpaй нa cвeтa дa oтида, aĸo бългapин минe oттaм, винaги мoжe дa пoчyĸa нa моята ĸъщa и тaм щe нaмepи пpиятeл. България е моят кръст, пpeз ĸoлĸoтo пoвeчe тpyднocти пpeминaх в нея, тoлĸoвa пo-cĸъпa ми става тя“.

 Дали на предстоящите официални или на закрити срещи между българските първи мъже в момента и папа Франциск ще стане дума за папа Йоан XXIII – не е ясно. Как ще прочетат и приемат папските послания и ще се отстои ли българския национален интерес  - също не е ясно.

Светецът  Анджело Ронкали може да подаде ръка на страната ни само като дух и като интелектуално наследство. Ако има кой да го узнае.

Общо гласували: 83

Анкета

КОГА ОЧАКВАТЕ ДА ПРИКЛЮЧИ ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ?
През май
35 гласували / 42.17%
През юни
25 гласували / 30.12%
В края на годината
14 гласували / 16.87%