ВОДОРОДЪТ – БЪДЕЩЕТО НА ТОВАРНИЯ ТРАНСПОРТ

Електромобилността като заместител на двигателите, задвижвани от изкопаеми горива, предизвиква разгорещен дебат. Хората обаче са склонни да забравят, че електричеството не е единственият вариант за чиста енергия за захранване на автомобили и камиони.

Основните предимства на електрическите автомобили все още надвишават основните недостатъци, като пробег и скорост на зареждане на батерията. Ако разгледаме товарния транспорт, не трябва да се притесняваме за характеристиките на електрически камиони, а вместо това трябва да се тревожим за времето, необходимо за задължителните почивки за шофьорите. Това се комбинира с другия проблем, свързан с времето и скоростта на зареждане. Колкото и бързи (мощни) зарядни станции да изграждаме на спирките на магистралата, проблемът ще продължи. Нека направим някои основни математики. Ако вземем 4,5 часа като минимално шофиране по магистралата, камионът ще трябва да бъде снабден с батерия с капацитет не по-малко от 675 kWh. За да може камионът да се презареди, преди да продължи след задължителната 45-минутна почивка, ще е необходима станция за зареждане с мощност от около 1000 kW. Транспортът на дълги разстояния обаче се нуждае и от пътни влекачи, които могат да карат до 10 часа, покривайки около 800 км наведнъж. Това би означавало батерии с капацитет от около 1500 kWh и зарядна мощност от поне 1350 kW за презареждане между две смени. Трябва да умножим това по няколкостотин камиона, които може да са паркирани на спирка на магистрала. Между другото, най-големите спирки на магистралата ще приемат до 400 камиона всяка вечер. Независимо от скоростта на зареждане, ще трябва да има малка електроцентрала на всяка такава спирка за почивка, за да задоволи нуждите от енергия. Следователно електромобилността е по-подходяща за превоз на товари на къси разстояния.

Зареждайте в движение и карайте

В светлината на подобни изчисления не би трябвало да е изненада, че превозите на дълги разстояния проучват други възможности освен електромобилността – предимно водород. Струва си да се отбележи колко тясно са свързани водородните и електрическите задвижвания. Водородът не гори в двигателя, а реагира с въздуха в горивната клетка, за да произведе електричество (и чиста вода като страничен продукт). Водородните превозни средства следователно се задвижват и от електрически двигатели. Въпреки това, дори колите с водород не могат без батерии, които служат като резерв за ситуации, когато горивната клетка не може да осигури достатъчно мощност, особено когато напълно натоварени пътни влакове се изкачват по стръмни хълмове.

Всички големи производители на камиони участват в разработването на пътни влекачи, задвижвани с водород, тъй като техният режим на работа е практически идентичен с превозните средства с дизелово задвижване. В зависимост от налягането на водорода в резервоарите, камионът с водород може да измине от 400 до 800 км, докато зареждането с водород не отнема повече време от приемането на дизел. Пътните влакове с резервоари за втечнен водород имат теоретичен обхват до 1000 км.

Липса на водородни станции

Недостатъчната инфраструктура за пълнене представлява най-голямата пречка за развитието на водородно задвижване в товарния транспорт. Високото налягане при съхранение, както и естествените свойства на водорода правят работата с него по-предизвикателна. От всички химични вещества водородът има най-ниска плътност и молекулите му са толкова малки, че проникват в уплътненията в тръбопроводите, които иначе могат безопасно да се използват за природен газ, например.

Най-развитата инфраструктура за пълнене с водород в момента се намира в Югоизточна Азия, но приблизително двеста бензиностанции са разпръснати и из Европа, главно в Германия и Франция. Планира се изграждането на допълнителни станции за зареждане с водород в целия Европейски съюз, включително в Чехия. В края на юли тази година чешкото правителство одобри Националната водородна стратегия, която се основава на стратегията на ЕС за използването на водород като гориво, което помага за намаляване на емисиите на парникови газове. Стратегията е насочена към производството, използването, транспортирането и съхранението на водород, както и по-нататъшното развитие на водородните технологии – с акцент върху използването на водород в транспорта и производството на електроенергия. Следователно водородът може да бъде горивото на бъдещето.

Автор: Рой ван Сон, Мениджър за алтернативни горива в Eurowag