Папа Франциск произнесе тържества реч, след срещата си с президента Румен Радев:
„Скъпи братя и сестри, Христос Воскресе!
Радвам се, че се намирам в България, мястото за срещи на множество култури и цивилизации – мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват признанието благоприятстващо срещата както в региона, така и в международната общност.
Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможности и богатство, а не като на причина за конфликт.
Сърдечно поздравявам властите на републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България!
Благодаря на господин Президента за любезните слова, които ми отправи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта.
Отправям с уважение моя поздрав към Негово Светейшество Патриарх Неофит, с когото ще се срещна след малко, както и към митрополитите и епископите от Светия синод и от всички верни на Българската православна църква.
Изпращам сърдечен поздрав на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на католическата църква, за които идвам, за да ги утвърдя във вярата и да ги насърча към ежедневния път в живота и в християнското свидетелство.
Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общност и на вярващите мюсюлмани и потвърждавам с вас дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни принуждават да останем вкоренени в ценностите на мира, да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство, да се възползваме от гостоприемството, което ни оказва българския народ.
Всяка религия е призована да насърчава хармония и съгласие да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните цивилизации и отхвърляйки насилието и принудата. По този начин ще победим онези, които с всички средства се опитват да манипулират и експлоатират вярата.
Моето посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от Свети Йоан Павел Втори през май 2002 година и се случва в благодарното възпоменание на присъстващия в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монсеньор Анджело Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувство на радост и дълбоко уважение към вашия народ и то до такава степен, че е казал, че където и да би отишъл, къщата му винаги ще бъде отворена за нас, без значение дали сме католици или православни, но само от България.
От вече над 50 години една официална българска делегация, съставена от най-висшите граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на Свети Свети Кирил и Методий. Те са евангелизирани от християнските народи и са в основата на развитието на техните език и култура и преди всички на трайно плодове на християнския свят.
Да бъдат благословени Св. Св. Кирил и Методи, които със своята апостолическа дейност са станали примери за нас и остават след повече от хилядолетие вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между църквите, държавите и народите. Нека техният блестящ пример да породи много последователи дори и в наши дни и да се появят нови пътища на мир и хармония!
В този исторически момент, 30 години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите, България е изправена от последствията на емиграцията през последните десетилетия на повече от 2 милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България, подобно на много други страни от стария континент, трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима – демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, в последствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния емиграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедността и се опитват да достигнат до най-богатите райони на европейския континент.
Господин Президент, признавам ангажимента, с който управниците на тази държава от години се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират. Бих искал да ги насърча да продължите по този път, да положите всички усилия за насърчаване на благоприятни условия, така че младите хора да могат да вложат своите свежи сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в родината условията, които позволяват един достоен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си, както е и във вашата традиция, към тези, които чукат на вашите порти.
Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от векове живеят мирно заедно.
Развитието - икономическо и гражданското на България задължително преминава през признаването и оценяването на тази специфична характеристика. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от труда на много поколения и отворена за търговски обмен, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата.
Бог да благослови България, да я запази мирна и гостоприемна и да я направи и просперираща и щастлива!