Така се случи напоследък, че пред погледа ми попаднаха няколко млади жени - на възраст между 26 и 36 години.
Не ми харесва това, което видях.
Много рано започват с подобренията по себе си, които всъщност ги развалят - лишават ги от персоналността, превръщат ги в плакат на една ужасна унификация - като извадени от един калъп и комична плакатна мумификация.
И защо са всичките усилия, болка и пари?! На всяка цена да си хванат богат мъж - колкото по-богат, толкова по-добре. Независимо колко ще им е добре. Готови са да платят всяка цена. И да се подложат на унижения.
Оставят се да бъдат използвани и командорени.
Обезличават себе си.
Подтискат себе си.
Малки манипулируеми марионетки.
Водят ги по заведения, но не ги показват. Забавляват се с тях, но не се женят за тях.
Плюшени играчки на мъже, които изпробват върху тях силата си. Комплексари, които подхранват честолюбието си, постоянно конфронтирано от по-силните от тях мъже.
Нафукани нарциси, които изгарят от амбиции и стържещ стомаха глад за власт… след уморителните битки какво правят в края на деня, за да се разтоварят от стреса - рецепция, ключ, стая, обслужване, душ, джип… и обратно към битките със суровия Живот.
Тези жени дори не съзнават колко са нещастни.
Или може би съзнават, но си мислят, че нямат друг начин да оцелеят и да успеят.
Имат.
Свобода.
Финансова независимост.
Равнопоставеност.
Рискът да бъдещ Личност.
П.П. Този коментар не се отнася до жените, които се поддържат и правят така, че да изглеждат свежи и хубави. Заради себе си. Имат кариера и са самостоятелни. А не подчинени.
… Случайно видяна снимка в мрежата, компютърно обработена.
Коментар на Соня Колтуклиева във Фейсбук