За ада в Бругас - пълна тишина /с малки изключения/ откъм властогонците, загряващи за вота на 2 октомври. Дембели нагли, с претенции да ви изберем или преизберем, вие, дето си въобразявате, че малкото ви име не е Иван или Драган, Корнела, Христо или Асен, а е Лидер, къде ви е елементарната емпатия?
В нормалните хора тя е първосигнална, неизбежна...Там някакви си двама полицаи загинали – ама не докато се друсали, пили и яли, а докато си изпълнявали дълга /термин, девалвиран от либерастките ценности/ така, както го разбирали и както трябва. Загинали премазани, вместо да си притворят очите, да пуснат каналджиите и сега да си закусват у дома и да слушат поредните ви алабалистики за газ, мас и урина.
Не се напъвате да пуснете дори лицемерна, протоколна, пиарска съпричастност. Ми що да се хабите - тая драма не ви носи дивидент, не се вписва в „героичната“ ви поза на борци за глобални ценности, няма геополитически мащаб.
Извратенящина.
ПП: В МВР има един мрачен списък на децата на загиналите полицаи. По този списък, на Коледа, сираците получават по хиляда лева и торбичка с подаръци – после 365 дни с тях се прегръщат, на тях казват татко, с тях карат колело, с тях споделят първия си гол, първата двойка и първата любов, с тях плачат и с тях израстват. А също и с печата, създаден от „елита“, че бащите им са били просто прости милиционери, и още по-прости, щом не са се овъртели в схеми да богатеят, а са загинали работейки.