.jpg?token=716b0b0aae314c7a9887dfd381942af9)
Днес се навършват 195 години от рождението на големия възрожденец Петко Р. Славейков.
По този повод ви припомняме 11 негови мъдри слова:
„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”
„Аз едно знам, едно признавам и изповядвам, че всичко, което са прави за народа без народа, не е праведно, не е законно.“
„Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството.“
„Лошо нещо е човек да се отмести от началата си, когато те са прави.“
„Несговорна дружина – не могат си почина.“
„Какъв грях е да накараш хората да се смеят? Не е грях, а добродетел, и то голяма добродетел го смятаме ний, ако с шегите си сполучим да разсмеем някого и да спечелим една душа за народа.“
„Ситият не вярва на гладния. Ама гладният вярва ли на сития?“
„Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите.“
„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“
„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!“
„Когато пишете, трябва да отбягвате предисловието и да се вглъбявате отведнъж в предмета, както добрият плувец в студената вода.“
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е един от водачите на Либералната партия след Освобождението, бил е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета.
Роден е на 17 ноември 1827 във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а той е спасен по чудо. Дядото на Петко Славейков - Рачо Чехларя, е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух.
В къща музей „Славейкови“ ще прозвучат стихове, посветени на големия възрожденски поет, преводач и даровит публицист, автор на повече от 50 книги, борец за църковна независимост, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар… Петко Славейков е редактор на третата годишнина на списание „Читалище“ ( 1872 – 1873), на страниците на което, в бр. 10/ 31 юли 1873 г., за първи път е публикувана известната му поемата „Изворът на белоногата“.
Източник: rodnoto.bg
.jpg?token=5ae1cc1470b6f60b1e9a7796250c1f68)
.jpg?token=fc13dfd01979f260e7d772da1bc51ff8)
.jpg?token=290a95273bbd44b373bb7d660400d506)
.jpg?token=a3c74ca823f20507c56df769b75c34cb)
.jpg?token=4a250e77318f2a7ffc202f39395d6499)
.jpeg?token=a784b215273ff252c3f018e9fec15273)
.jpg?token=54f9e3596c70e8e93d0b6914055651d8)
.jpeg?token=3c83638bb2563553d72c1341bdb218d6)
.jpg?token=598bbd485d8366ff7ae6feb775ed0e5f)
.jpg?token=6d6dd2f9f9f282949de89e89f6b429c8)
.jpg?token=87c3cdcb67b4bc0f43e338f94a6265b5)
.jpg?token=c2cb7714f7d501829c2b33b5ec0b3440)
.jpg?token=70b1359eaacc99ae9162d1bd6ddc96c4)
.jpg?token=9486ca7cbacf42e866be55548bffd106)
.jpg?token=91b346bdd934b06a982355b28e18f8e3)