ОТБЕЛЯЗВАМЕ ДЕНЯТ НА БОТЕВ – 2 ЮНИ

Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на Майка България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.

Тази година, на 2 юни отбелязваме 143 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.

Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си “Хаджи Димитър” невероятното му слово “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.