БЪЛГАРИТЕ ВСЕ ПО-МАЛКО ВЯРВАТ НА ПРАВОСЪДИЕТО, ПРАВИТЕЛСТВОТО И МЕДИИТЕ

Само 26% от хората смятат, че правителството действа в рамките на закона, едва 22% са на мнение, че законите в страната са справедливи, 14% – че са ясни и разбираеми, и 8% – че законите се прилагат еднакво за всички. През 2018 г. се запазва много лоша общата оценка на гражданите за начина, по който правителството се справя с решаването на най-важните проблеми в страната.

Понижава се и доверието в почти всички изследвани институции, като най-рязък спад има в доверието в неправителствените организации (което се понижава с 11 на сто), във висшите училища – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в правителството – с 6%, и дори доверието в ЕС - с 5%. През 2018 г. се наблюдава значително влошаване на обществената оценка за свободата и обективността на пресата и на телевизиите в сравнение с данните от изследванията през 2015 г. и 2016 г.

Това сочи анализ за обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2018 г. на Институт "Отворено общество" – София, цитиран от „Дневник“. Това е третото поредно изследване на института и се основава на данни от три национално представителни поручвания на общественото мнение, последното от които е осъществено през април 2018 г. Анкетата е проведена сред представителна извадка от 1174 души.

Анализаторите отчитат още, че въпреки широко разпространеното убеждение, че правата на малцинствата в България са защитени, има трайно установени дискриминационни нагласи. В предстоящите през есента на 2019 г. местни избори при равни други условия 70% от анкетираните не биха гласували за кандидат за кмет, който е от ромски произход, 65% не биха гласували за кандидат, който е гей/лесбийка, 63% не биха пуснали бюлетина за български гражданин от турски произход, а почти половината (46%) не биха гласували за възрастен кандидат (над 65 години). 29% не биха гласували за човек с увреждане и 11% не биха гласували за жена, която е кандидат за кмет.

И през 2018 г. изследването установява, че има ясно разминаване между приоритетите в дневния ред на гражданите и на правителството: най-значителни групи от хората очакват решаване на проблемите с бедността, безработицата и корупцията, а точно по отношение на разрешаването на тези проблеми са най-разпространени негативните оценки за работата на правителството.

Преобладаващият брой от анкетираните (86%) смятат, че правителството не се справя с бедността; 85% – че не се справя с корупцията; значителни мнозинства са на мнение, че правителството не се справя и с другите проблеми като престъпността, некачественото образование и некачественото здравеопазване, а 75% смятат, че правителството не се справя с безработицата. Най-висока положителна оценка правителството получава за дейността си в образованието (според 21% от анкетираните правителството се справя с проблема с некачественото образование).

Делът на гражданите, които са склонни да се доверят на правителството, е 22% и точно толкова споделят, че имат доверие и в неправителствените организации. При отношението към правителството обаче категорично доминира недоверието – 67% от анкетираните заявяват, че нямат доверие на правителството, само 9% не могат да преценят, а 3% оставят въпроса без отговор. Докато при неправителствения сектор недоверието е 30%, но 33% от анкетираните съобщават, че не могат да преценят, и 16% оставят въпроса без отговор.

Доверието в ЕС остава трайно високо в сравнение с доверието в националните институции, но през 2018 г. то спада с около 5% спрямо данните за 2016 г .

През 2018 г. президентът е единствената институция, при която има категорично повишаване на общественото доверие: доверието в него рязко се покачва (почти с 20% между 2016 г. и 2018 г.).

През 2018 г. мнозинството от хората (78%) нямат доверие на политическите партии в страната. Делът на тези, които им имат доверие, е само 10%.

Най-острите проблеми у нас са свързани трайно с върховенството на правото. През 2018 г. 56% заявяват, че нямат доверие в националните съдилища. 58% не са съгласни, че законите у нас са справедливи, а 67% не са съгласни, че законите са ясни и разбираеми за гражданите. Трима от четирима анкетирани (76%) не са съгласни с твърдението, че законите у нас се прилагат еднакво за всички.

Кризата с върховенството на правото в България засяга не само законодателната и съдебната, но и изпълнителната власт. Почти половината от анкетираните смятат, че правителството не действа в рамките на закона. 

През 2018 г. най-висок дял от анкетираните (68%) съобщават, че се информират основно от телевизията. Втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% казват, че се информират оттам. Само по около 2% се доверяват на радиото или на вестниците.

Анализаторите наблюдават значително влошаване на обществената оценка за свободата и обективността на пресата и на телевизиите в сравнение с данните от изследването през 2015 г. и 2016 г. Делът на анкетираните, които са съгласни с твърдението, че по принцип вестниците у нас са свободни да критикуват правителството, се понижава от 56% през 2015 г. до 41% през 2018 г., т.е. с 15%.