Васил Терзиев облъчва софиянци, преди балотажа, с клип “за 20 секунди”.
Тъп. Безсмислен.
Не казва нищо за него.
Не носи послание.
Той мълчи … чака избирателят за 20 секунди да поеме по телепатия мисълта: аз съм най-добрият, най-красивият! Ако някой дочака да минат тези 20 секунди, гледайки дребната фигурка, изгубена в голямото студио … най-много да напсува.
Стои разкрачен на края на една бутафорна трамвайна релса. Без да съзнава, че това е символ на пътя към нищото. На бегълците. На обречените. Край, а не начало.
Телевизионно студио. А не улица в града. Защото те са изолирани в своята среда. Себедостатъчни. Дистанцирани от обикновените хора. Могат да ги ползват за избиратели. Но не ги интересуват, когато получат, каквото искат.
Соня Колтуклиева, Фейсбук