"АЛФА РИСЪРЧ": ПРИ ИЗБОРИ ДНЕС, ГЕРБ Е ПЪРВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА С 21,9%, ПП-ДБ СА ВТОРИ СЪС 17,8%, СЛЕДВАТ "ВЪЗРАЖДАНЕ", ДПС, БСП И ИТН 

Автор: 5 GmediA 12:34, 5 декември 2023
Източник: 5GMedia

Регулярният мониторинг на обществените нагласи на Алфа Рисърч, проведен в периода 22-30 ноември 2023г. сред представителна за пълнолетното население на страната извадка от 1000 респонденти, анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, очертава следната картина на обществените настроения:

  • Задълбочаваща се криза на доверието по вертикала и хоризонтала към всички институции, политически лидери и партии. Шест месеца след трудното сформиране на правителството на Николай Денков, което формално сложи край на политическата криза в страната и месец след местните избори, които не доведоха до значимо разместване на електоралните пластове, основните държавни институции и отговорността на политическите лидери за тяхната работа, се оценяват негативно от мнозинството български граждани.

  • Кабинетът запазва равнището на доверие от месец юни  - 21% положителни оценки, но при 46% отрицателни, което е ръст от близо 10 на сто. Малко по-високо е доверието към премиера Денков  - 25% положителни при 39% отрицателни оценки, но също с негативен развой. Както премиерът, така и кабинетът са в неизгодната ситуация да се подкрепят само от симпатизантите на ДБ  и ПП (между 65% и 70% от тях), но не и от тези на не-коалиционния им партньор ГЕРБ (25% положителни при 39% отрицателни мнения за кабинета).

  • На този фон очакванията на мнозинството българи са за продължаващи конфликти и противоречия вътре между управляващите, за влошаваща се икономическа конюнктура през следващата година, но без яснота за нова политическа конфигурация. 39% са на мнение, че най-силните сблъсъци между управляващите ще са по повод на бюджета, а според 22.5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за Лукойл, таксите за пренос на газ, въглищните централи и пр.). Фактът, че това, което  най-силно вълнува хората, се оценява като най-конфликтно в отношенията между управляващите, допълнително топи доверието в  тях. Макар и с по-слаба интензивност, противоречия се очакват и по кадровите назначения в различни сфери (16.5%), конституционната реформа (12%), контрола над службите за сигурност (10 на сто).

  • Относно най-горещата политическа загадка – ще се случи ли и как нестандартното решение с ротацията на премиерите, всеки втори българин (49.7%) очаква заедно с ротацията на премиерите, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. 31% очакват само премиерска рокада, без други персонални промени, а едва 19 на сто са на мнение, че правителството ще падне и ще се върви директно към предсрочни избори. Ако  управляващите партии предприемат такъв ход, ще трябва чрез нови конфликти и взаимни атаки да убедят българите, че на никаква цена „повече не могат заедно“. Това ще дистанцира още повече избиратели от политиката, а цената ще бъде платена от същите тези партии на поредните предсрочни избори.  Не е изключено да отвори и пространство за нови политически проекти.

  • Заемането на опозиционната ниша от част от партиите, деклариращи подкрепа за кабинета, не води до ръст в  одобрението нито към парламента, като място за дебати, нито към отделните политически сили. Всички губят – някои по-силно, други по-слабо. При равнището на повсеместна ерозия на доверието към лидери и институции, обаче, сега регистрираните обществени нагласи и при най-малката нова криза могат да претърпят и по-кардинални обрати.

  • С 8% доверие парламентът не успява да обърне тенденцията и остава закотвен към дъното на обществените оценки. С процент по-ниско (6.9%) е доверието към изпълняващия длъжността главен прокурор Б. Сарафов. Съдът запазва 13% одобрение, но отрицателните оценки към него се повишават от 38 до 48 на сто. Рязко се увеличават и критичните оценки за дейността на полицията  - 12% ръст на отрицателните мнения при 10 процентни пункта спад на положителните. Като резултат, недоверието към полицията също започва отчетливо да доминира (37% отрицателни  срещу 20% положителни). Различни фактори могат да допринасят за този негативен развой, но сред тях безспорно са и действията й при протеста срещу ръководството на БФС. Ако в страната негативните мнения за полицията варират между 27 и 32 на сто, то в столицата те достигат 50 на сто.

  • От институциите единствено президентът Р. Радев успява да запази позитивния си рейтинг, който в периода на действие на неговите служебни правителства, също беше поел надолу. Към момента той се ползва с одобрението на 38% от българите (ръст от 5 на сто спрямо юни), неодобрението остава 32%.  Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и ДБ, останалите изразяват по-позитивни, или противоречиви оценки.

  • Един от най-важните изводи от настоящото проучване е, че перманентната конфронтация между вътрешно коалиционни, правителствени, подкрепящи и пр. „партньори“, както и между опозиция и управляващи, не носи бонуси на нито една политическа сила, или лидер, а увеличава кризата на доверие не само от страна на широката общественост, но и на доскоро твърдите партийни ядра.

  • Лидерът на ГЕРБ, Б. Борисов понася относително най-малки щети – 2% спад в личния му рейтинг, при запазване нивото на отрицателните оценки (19% позитивни срещу 54% негативни). Ползва се с доверието на три четвърти от  настоящите избиратели на ГЕРБ. Съпредседателите на ПП – К. Петков и А. Василев също губят по около 2% подкрепа (падайки до 14%), но при тях се наблюдава значим ръст на негативните оценки (до 61-64%).Съпредседателят на ДБ Христо Иванов запазва подкрепата си от 16 на сто, но също увеличава негативните оценки – от 46% на 52%. Без промяна в рейтинга си, но и без ръст в подкрепата на фона на сблъсъците в управляващото мнозинство, остават К. Костадинов (16% : 55%), К. Нинова (13% : 53%), Сл. Трифонов (13% : 50%). Всички тези партийни лидери се ползват с одобрението на не повече от 60 до 65 на сто от настоящите им симпатизанти, което говори за нарастващо недоверие  дори сред част от доскорошните им лоялни избиратели.

  • Един от най-интересните казуси, които очертава настоящото проучване, е оценката за лидерите на ДПС. Освен отношението към лидера на ДПС, Ахмед Доган, за първи път беше измерено и отношението към новия лидер на парламентарната група и кандидат за председател на Движението, Делян Пеевски. Ахмед Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани, при 60% неодобрение. Делян Пеевски – с 6% одобрение, 70% - неодобрение. При А. Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешно-партийните среди (61%). Д. Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки. Как ще еволюират тези нагласи както сред симпатизантите на ДПС, така и сред широката общественост, предстои да проследим в следващите проучвания. 

  • При тези равнища на подкрепа за политици, партии и институции не е учудващо, че още повече намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до 36%) и респективно, спада подкрепата за всички основни партии. Електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват показват лека преднина за ГЕРБ (21.9%) пред ПП-ДБ (17.8%), Възраждане (12.2%), ДПС (10.8%), БСП (9.6%), ИТН (4.9%). Всеки четвърти анкетиран обаче не е сигурен, че до едни евентуални избори ще повтори сегашния си вот. Това потвърждава тенденцията от местните избори за ерозия дори на твърдите ядра, която по всяка вероятност ще се задълбочава.

  • При този финал на годината, за 2024г. остава предизвикателството не само България да запази основната посока на своето развитие, а партиите – демократичните механизми на влияние върху избирателите, но и институциите да покажат способност за ефективно управление и постигане на резултати, което е най-големият им настоящ дефицит.

  • Какви са оценките на българите за отминаващата 2023 г. и очакванията им за новата 2024г., намират ли място и поводи за оптимизъм – за себе си, България и света – четете в последната за годината публикация на Алфа Рисърч през следващата седмица.

Настоящото изследване е проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Тагнато в: Алфа Рисърч

Последни новини

Най - популярни

Общо гласували: 4

Анкета

ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ИЗБОРИ 2 В 1 ПРЕЗ ЮНИ?
Да
4 гласували / 100%
Не
0 гласували / 0%
Не ме интересува
0 гласували / 0%