ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В БЪЛГАРИЯ НАСТЪПВА ПЕРИОД НА МАККАРТИЗЪМ, КОЙТО ЩЕ СЕ ИЗРАЗИ В СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ В ИСТИНСКИ ЛОВ НА ВЕЩИЦИ

СК: Г-н Василев, като общественик,  гражданин и журналист как ще коментирате демонтирането на Паметника на съветската армия?

ВВ: Основната причина не е толкова външния натиск. Той е много по-обемен, по-многопосочен, за да се ограничи само до тази проява - демонтирането на паметника. Това е действие,  вдъхновено отвън, но реализирано сега, в момента, от нашите управници, за да прикрият своята неспособност да направят каквото и да е за решаване на истинските проблеми на страната. Те са негодни да го направят и поради това се стремят да привлекат вниманието с подобни действия, които естествено предизвикват много широк обществен отзвук.

СК: Вие като журналист, бивш кореспондент на БНТ в Париж, пратеник в Бейрут, приемате ли ръководството на БНР да забрани излъчването на интервюто на Петър Волгин с посланик Елеонора Митрофанова?

ВВ: За да Ви отговоря конкретно - разбира се,  че не. Но ние трябва да имаме предвид едно важно нещо: България не е напълно суверенна държава. Ние имаме твърде ограничен суверенитет. Българското национално радио, като обществено радио, е функция на държавата, то е елемент от държавата, такава, каквато е и естествено е податливо на внушения от страна на държавата или на нейните управници. Така че, аз не мисля, че това действие трябва да ни изненадва.

В България настъпва период на див маккартизъм. Една от проявите му беше разрушаването на Паметника на Съветската армия, за който говорихме току-що, но той настъпва многопосочно, по най-различни пътища. И той ще се изрази в следващите месеци, ако не и години, в истински лов на вещици… в действия, които са ни познати в някаква степен от историята, от 30-те и 40-те години на миналия век, както и от най-новата история - от това, което видяхме, че се случва на Майдана в Киев и след Майдана в Украйна. Така че ние просто трябва да се подготвим за това настъпление, което се изрази и в забраната един журналист да покани в своето предаване посланик.

СК: Кой се страхува от Елеонора Митрофанова? Какво може да предизвика тя с едно интервю по БНР?

ВВ: Защото тя очевидно ще каже истини, които са скривани, неудобни, неприятни за ушите на управляващите и техните ментори. За това е по-добре да не говори. По този начин да се ограничи възможността й за пряк досег с публиката. Като казвам на нея, това значи на Русия, на Москва, за пряк контакт, за обръщане към българските слушатели, към българския народ. Какво ще каже не зная, но се очаква тя да отговори на някои от тези обвинения или на някои от тези упреци, лъжи и клевети, които се разнасят от страна на управляващото мнозинство по посока на Русия.

СК: Контракоментарът би бил, че посланик Митрофанова представлява държава-агресор, която обяви България за вражеска страна. В този смисъл дали е оправдано действието на ръководството на БНР?

ВВ: Тука въпросът е кое е първо – яйцето или кокошката? Кое е предизвикало конфликта, как се е стигнало до него и така нататък. Това е много дълъг спор, който може би в някакъв период на време ще бъде решен, но за сега Русия може да ни е обявила за вражеска страна, ние също сме я обявили за неприятелска държава и подхождаме към нея по същия начин, както всички страни, които се намират в тази русофобска коалиция. Тоест, тук упреците са взаимни и много е важно хората, за да могат да съставят своето мнение и отношение, да имат добър поглед върху позициите и на двете страни. И когато се отказва хората да бъдат запознати с позицията на едната страна, нещо което започна много отдавна със забраната на руските медии да излъчват тук, на руските телевизионни канали и т.н. Това вече показва, че едната страна, която забранява, тя има някакви основания да се опасява от реакциите, от становищата, от анализите на другата. Мисля, че точно това е случая.

СК: Благодаря Ви!