5GMedia: Как се стигна до тази нерадостна икономическа картина – на опашката в ЕС сме по ниски доходи, стандарт на живот, нива на здравеопазване и т.н. – при пложение, че толкова евросредства влязоха у нас, а и в определени моменти нивата на чуждите инвестици бяха относително добри?
ЮЛИАН ВОЙНОВ: Бих искал да отговоря на този въпрос с няколко графики, които са взети от доклада на МВФ, публикуван на 21 февруари 2018 г. във връзка с пълния финансов и икономически анализ на страната, извършван регулярно от фонда.
Графика 1. Конвергенция на доходите

Източник: МВФ, Country Report No. 18/46
На първата графика се вижда как са нараствали доходите в България спрямо останалите новоприети държави-членки на ЕС от Източна Европа. Както се вижда, през 2001 г. България е била в дъното по отношение на своите доходи спрямо останалите новоприети страни. Големият проблем е, че в следващите години, включително и по време на икономическия бум от 2005-2008 година, България продължава да изостава по ръст на своите доходи, а след началото на световната икономическа криза това изоставане става драстично. Ясно е, че има нещо, което пречи на българската икономика да се развива в унисон с останалите новоприети държави-членки, което я дърпа все повече назад.
Отговорът на въпроса какво спъва нашето икономическо развитие може да се търси в различни посоки, но има една кардинална причина за това и в доклада ясно е посочено, че основният проблем на България е върховенството на закона.
Графика 2. Върховенство на закона

Източник: МВФ, Country Report No. 18/46
Както се вижда от графика 2, към 2002 г. България е била в дъното по отношение на този индикатор, но не и на последно място. Нещата започват да се влошават след 2009 г., като този индикатор приема най-ниската си стойност през периода след 2009 г. през 2012 г., повишава се рязко през 2014 г. и от 2015 г. започва отново да спада. Тази графика почти повтаря очертанията на първата по-горе, което създава усещането, че влошаващото се състояние на съдебната система и грубото нарушаване на базови правни норми всъщност е причина не само за отблъскване на чуждестранните инвестиции, които отбелязват исторически антирекорди през последните години, но и затормозяват много видимо цялата бизнес среда в страната и забавят икономическото развитие на България, отразяващо се и в доходите на нейните граждани.
5GMedia: Виждате пряка връзка между влошаване на съдебната система и обедняването на българите?
ЮЛИАН ВОЙНОВ: Разбира се, по повдигнатите въпроси може да се води спор дали връзката между доходите и състоянието на съдебната система е толкова директно, каква е причинно-следствената връзка и още много въпроси, но имайки предвид първия въпрос за КТБ и бруталното погазване на правните норми, което описахме по-горе мисля, че един непреднамерен наблюдател може сравнително лесно да си състави обективна картина за страната.
На графика 3 е представено изменението на ръста на производителността на труда и на работната заплата в реални величини. Както се вижда, между 2006 г. и 2009 г. производителността на труда в страната е много по-висок от работната заплата. В период на икономически подем и либерализиран пазар българската икономика расте усилено, има сериозен приток на чуждестранни инвестиции, доходите започват да настигат ръста на производителността, а средните доходи достигат 48% от средноевропейските по паритет на покупателната способност (ППС), тръгвайки от около 28% през 2000 г. След началото на световната криза и особено след 2010 г. реалният ръст на доходите в страната продължават да се увеличава бързо, но спрямо средноевропейското ниво те стагнират и към края на 2018 г. достигат една 54%. Това означава, че за първите осем години, от 2001 г. до 2008 г., реалните доходи на българите се увеличават с над 70%, докато за последните 10, от 2009 г. до края на 2018 г., тяхното увеличение е една с 6%. Това потвърждава факта, че до 2008 г. България се е развивала с изпреварващ темп спрямо останалите страни от ЕС, а след 2009 г., въпреки отчетения статистически растеж на икономиката, икономическото развитие е било доста по-бавно спрямо средноевропейското и фактически страната е изоставала от останалата група новоприсъединили се държави. Същевременно производителността след 2010 г. се увеличава много по-бавно, а в определени моменти дори и намалява.
5GMedia: Защо се случи това? Каква е икономическата логика на този спад?
ЮЛИАН ВОЙНОВ: Причината за това развитие може да се търси в две посоки:
Графика 3. Реална производителност на труда и реална компенсация на един работещ

Източник: МВФ, Country Report No. 18/46
България има и огромен проблем с демографската криза, която се разразява в страната с много бързи темпове – от една страна поради по-високата смъртност, а от друга поради сериозната емиграция, която продължава да се увеличава, въпреки говоренето за предприемане на контра мерки от страна на правителството. Според доклада на МВФ населението в работна възраст за периода 2015-2025 г. ще намалее с 12%, докато коефициента на зависимост – отношението на хората в пенсионна възраст към работещите ще се увеличи с 7%.
Още много причини могат да бъдат посочени за сериозното икономическо изоставане на България от останалите новоприети държави-членки и когато се дискутират въпроси, свързани с икономическия растеж в страната, коректно е да се прави сравнение с останалите страни, с които навремето България тръгна от почни еднакви позиции и да се търси отговор на въпроса не колко е растежът в страната, а защо растем по-бавно, какво спира по-бързото икономическо развитие и с колко би трябвало да растем, за да се изравним с останалите източноевропейски държави като стандарт на живот!
5GMEDIA: Обратим ли е процесът? Как?
ЮЛИАН ВОЙНОВ: Всеки процес е обратим, но това, което е необходимо е много силна политическа воля, което на първо място се изразява в:
- налагане върховенството на закона чрез драстични реформи в съдебната система, което да въздава възмездие, когато бизнеси са заграбвани и унищожавани от различни олигарси и икономически групировки. За съжаление в момента прокуратурата, а в много случаи и съдът по-скоро заемат страната на нарушителите, отколкото на жертвите
- драстична реформа и държавната администрация, което да даде възможност подготвени и компетентни хора да израстват по административната стълбица на базата на меритократични критерии
- отваряне на пазара на обществените поръчки към международния бизнес, което да прекъсне връзката между източване на бюджетни и европейски фондове от близки до властта икономически групировки
- много сериозни държавни инвестиции в образованието, включително и чрез осигуряване на възможност и подпомагане на престижни западни университети да отворят филиали у нас, което ще принуди българските университети да се реформират и да започнат адекватно образование на искащите да учат
- пълна дигитализация на държавната администрация
- много сериозна засилване на регулаторната функция на държавата на базата на законови критерии и световни добри практики
И, разбира се, още доста неща, но въпросът е да се почне отнякъде.
За съжаление обаче, подобна политическа воля изобщо не е налична в страната ни и ако трябва да бъдем съвсем честни, нещата на този етап изглеждат по-скоро необратими и единствената възможност за някаква промяна изглежда е чрез външен натиск. От тази гледна точка българските граждани трябва да подкрепят все по-силното интегриране на страната ни в ЕС, защото не само чрез подобна интеграция България може малко по-малко да решава своите сериозни проблеми, но и защото в днешния глобализиращ се свят демократичните и чисто гражданските интереси могат да бъдат решавани от наднационални образования и организации, които успешно могат да налагат интересите на своите граждани над мултинационалните бизнес мастодонти.