Не искам да се запиша в никоя партия; нямам НПО, финансирано от “Америка за България”; не съм любимка на ивопрокопиевото АЕЖ; не съм от компанията на “богините”; не съм циганка; не съм лесбийка; майка ми не е еврейка; нямам покровители-олигарси … Сам сама съм.
Няма кой да пише декларации в моя защита. Не мога да се оплача в Комисията по дискриминация.
Симпатизанти на ППДБ ме наритаха на площада до Народния театър, пред очите на Лена Бориславова, Стефан Тафров, Надежда Йорданова, никой от тях не реагира. Просто питах в ефир пред камерата Лена за фалшивите подписи, заради които вече е обвиняема - можеше просто да ми каже своята версия, нали твърди, че е невинна?!
Никой партиен лидер не коментира, нито един политик не каза дума, въпреки да ме виждаха седмици наред с превързаните крака. Какво им пука?! Аз не съм от техните.
От 2015 до 2020 година цялата репресивна машина на държавата се стовари върху мене със страшна сила - заради журналистическата ми работа. Никой не ме защити публично, понеже не принадлежа към нито една група: нито на умно-красивите, нито на протестърите; нито на телевизионните послушковци, нито на квотните журналисти към партийните пиар-отдели … Минах през ада, но не се предадох.
Един Капут събра 50-тина цигани да крещят до Съдебната палата, но не посмя да се изправи очи в очи срещу мене. Дудука на Доган ги беше насъскал да ме бият. Не посмяха, респектирани от моето безстрашие; полицаите бяха уплашени бой да не стане. Аз - не.
Всеки ден, всеки час се сблъсквам с “езика на омразата”. Понеже хората очакват да пиша това, което на тях им харесва. Е, при мен така не става. Въпреки това се превръщам във все по-популярна и влиятелна, защото като мене друга няма.
Защитавайте се като личности, отстоявайте правата си, борете се за принципите си … Но не се прикривайте зад етнически и малцинствени заграждения. Не се ползвайте от тези облагодетелствания. Не спекулирайте!
Помагала съм и ще помагам на много хора. Но на борците под знамената на малцинствата - не. Всички сме еднакви пред Бога и пред Закона.