ИКОНОМИСТЪТ ГЕОРГИ ВУЛДЖЕВ ПРЕД СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: НЯМА ПАРИ, ДЕФИЦИТЪТ Е МНОГО ГОЛЯМ, НЕ ВИЖДАМ КАК МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЗАЛОЖЕНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ ОТ ДДС С 1/3

СК: Г-н Вулджев, видяхте ли какво предлага правителството в бюджета за тази година, що се отнася до пенсиите и всъщност ще се увеличат ли, ще се намалят ли пенсиите, какво следва?

ГВ: Правителството публикува вече проектобюджет на сайта на Министерство на финансите и това, което се вижда по отношение на пенсиите е, че се предвижда едно по-малко увеличение. На практика не по швейцарското правило, както е стандартно, а малко по-малко увеличение от около 5%, , доколкото виждам. Което пак е увеличение, но разбира се по-малко от това, което се очакваше. Предишното правителство предвиждаше актуализация на пенсиите по Правилото, което щеше да доведе до ръст 9-10% . Тоест има едно намаляване на ръста горе-долу наполовина.

Вместо с около 9% ще се вдигнат по-скоро с 5% от първи юли. Това е, което се вижда сега в този нов проектобюджет.

СК: Защо го правят? Няма пари ли?

ГВ: Ами да. Това е най-простото обяснение. Няма пари, дефицитът е много голям, той е доста нереалистичен в своите допускания, особен що се касае за данъчните приходи. Там има един огромен ръст, например на ДДС, който се очаква да се покачи.  Приходите от ДДС тази година са 6 милиарда, с близо 1/3 спрямо миналата година като съотношение, което изглежда абсолютно невъзможно. Просто не виждам как може да се случи такъв ръст.

СК: Защо се прави всичко това? Замазва се действителността, за да може България да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година ли?

ГВ: Да, абсолютно. Това е според мен идеята на правителството, но така се рискува финансовата стабилност на държавата. Защото, ако заложиш някакви приходи, които в крайна сметка са нереалистични и не можеш да ги изпълниш, по средата на годината или към края да се окаже, че дупката в бюджета е много по-голяма, може да има доста тежки финансови последици. Ако това е изненада за финансовите пазари може да има лошо отражение върху кредитния ни рейтинг, може да се вдигнат лихвите по държавния дълг значително и да се създадат куп проблеми.

СК: Защо отново се хвърля тежестта върху най-уязвимата група в обществото – пенсионерите?

ГВ: В случая не е да се прехвърля, според мен, върху тях тежестта, защото реално там където имаме покачване на данъчната тежест, се покачи максималният осигурителен доход, предвижда се впрочем покачване и на пенсионните вноски, но от 2027-ма и 2028-ма и разбира се там се махат различните изключения за ДДС, т.е. в случая просто се орязва малко ръста за пенсиите, като дори това орязване не спестява кой знае колко средства. Говорим за около половин милиард, което не е толкова значително реално като спестявания.

В случая просто предполагам това се прави, защото през последните години при пенсиите имаше малко по-висок ръст, изпреварващ спрямо това, което е нормата по швейцарското правило и сигурно по този начин ще се аргументира правителството.

СК: Ще се аргументират най-вероятно, но в един момент, в който всички цени галопират нагоре - как ще се справят хората?

ГВ: Проблемът с цените наистина е извън контрол и според мен там има известно подценяване на инфлацията в официалните данни и тя най-вероятно е поне малко по-висока, отколкото показват данните на НСИ. Но в това отношение правителството не може кой знае колко да направи директно, освен да се потърсят методи да се решават структурни проблеми въобще на пазара, на хранителния пазар в България. Защото позицията на големите вериги е много силна и това е нещо, което трябва да се промени. Тук не говоря за ценови контрол, а по-скоро, както казах, структурна реформа, така че нашите, особено българските производители, да са в по-добра преговорна позиция спрямо големите вериги, защото ръстът в цените основно на това ниво се случва. Не толкова на ниво производител, колкото на ниво търговец. Но за това се изисква подробен анализ на това, как оперира сектора и внимателен подход. Няма да стане просто с ценови контрол.

СК: Каква е реалната инфлация според Вас?

ГВ: Тя се покачи на близо 4% по последни данни на НСИ. За януари реалната… на агрегатно ниво, инфлация е била по-скоро 5%, в този диапазон. При хляба НСИ казва, че има инфлация от окол 16%, а според мен тя беше по-висока. Говорим за поне 20-30%, на места видяхме, имаше репортажи миналия месец, ръст на цената на хляба с 40%. Тоест там със сигурност има някакво подценяване, според мен. В категориите на телефонните и мобилните услуги НСИ отчита някаква минимална инфлация - 2%, която според мен е много нереалистична, при положение, че видяхме как един от трите големи оператора значително си повиши тарифите с 10-20%  в рамките само на един месец, така че в тези категории със сигурност има подценяване.