Днес затваря летният трансферен прозорец в Англия. Отборите на Острова ще имат последен шанс да привличат нови футболисти в съставите си до 17:00 часа местно време или 19:00 часа наше.
Припомняме, че отборите в Англия ще могат да продават свои футболисти до 2 септември, но за входящи трансфери остават само часове.
Манчестър Юнайтед и Тотнъм се очаква да осъществят голяма сделка, а шампионът Манчестър Сити като че ли приключи със селекцията с привличането на Жоао Кансело. Почти сигурно е, че Ливърпул няма да участва в пазара, след като през цялото лято пасува, но да видим дали Юрген Клоп не е оставил някоя изненада за последния момент.
КАК СЕ ПОЯВИХА ТРАНСФЕРНИТЕ ПРОЗОРЦИ
Трансферните прозорци днес изглеждат като задължителна и неизменна част от футбола, каквито са, да речем, реферът и топката. Зимният разделя сезона на две половини, а летният се превръщат в атракция за феновете от целия свят. Струва ни се, че прозорците винаги са съществували, но в действителност те се появяват едва през 2002-ра - след няколко години на очаквания и горещи спорове.
Британците започват да обсъждат трансферните прозорци през 1991 г., приблизително по същото време, когато е създаването на Премиършип. Придобивайки независимост от федерацията, отборите търсят най-удобната за тях система. През сезон1991/92 въпросът беше поставен на гласуване, но той не доведе до промени - старата система спечели с няколко гласа. Разликата беше направена от малките клубове, които бяха свикнали да продават по-скъпо в средата на сезона.
Година по-късно темата бе повдигната от мениджъра на Тотнъм Тери Венейбълс. Той посочи за пример Серия "А", която ограничи пазара много преди останалите в Европа и беше в авангарда на реформата. Предложението бе просто и се състоеше в това да има два трансферни прозореца: един през лятото, а другият - две или три седмици през декември или януари. Знаеше се, че УЕФА разработва общ трансферен прозорец, но нещата се оказаха не толкова прости: както и в началото на 90-те години, ръководството на Висшата лига лобира за промените, но не и клубовете. Те си харесваха старата система, според която трансферите се извършват по всяко време с изключение на април и май (ограничението беше направено така заради отборите, които вече не се бореха за нищо, за да не могат да печелят допълнителни пари, пускайки звездите си под наем в края на сезона). През останалото време играчите спокойно се преместваха от един отбор в друг. Това даваше голяма власт на агентите, но поради няколко причини беше полезно и за клубовете:
- ако новодошлият не играе, го продаваха или го даваха под наем по всяко време и спестяваха от заплати;
- нямаше пречка да се уреждат краткосрочни наеми, които облагодетелстваха отборите.
- големите клубове по всяко време могат да се сдобият с голяма звезда.
- "дългата" резервна скамейка не беше задължителна, тъй като контузен играч можеше да бъде заменен по всяко време.
- по-малките тимове печелеха от лидерите, като им продаваха звездите си по време на сезона за доста по-високи цени.
През лятото на 2000 г. възникна и друг проблем. Европейската комисия реши, че сумите за трансфер противоречат на Римския договор и ЕС предложи въвеждането на общи трудови правила във футбола. Ако това се бе случило, договорите щяха да се превърнат във формалност и играчите да сменят клубовете си, когато пожелаят при изгодни оферти.
УЕФА и ФИФА се страхуваха, че това решение ще унищожи футболната икономика. От международната централа предложиха на Европейския съюз договорите да са валидни поне една година. УЕФА отстояваше по-твърдо позициите си и ангажира клубни шефове и пресата, които разкъсваха предложенията на ЕС. Единственият компромис, който предложи европейската централа, бяха трансферни прозорци - система, която да регулира огромния поток пари във футбола, оставя известна свобода на движение и в същото време защитава икономически отборите.
Европейската комисия го прие. До края на 2000 г. държавите на Стария континент се подписаха под новите правила. Трансферните прозорци заработиха през сезон 2002/03 след двугодишен преходен период, в който Англия беше принудена да се присъедини към договора.