КМЕТЪТ ВАСИЛ ТЕРЗИЕВ ЗА ПЛАН-СМЕТКАТА НА СОФИЯ: ДНЕС ВИЖДАМЕ НЕ ПЛАН, А СБОР ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ СМЕТКИ

В последния момент – буквално вечерта преди сесията – ГЕРБ, БСП, „Спаси София“ и г-н Контрера прекроиха капиталовата програма на града. Изчетоха списък от промени, които нито са обсъждани с администрацията, нито са реалистично оценени, нито дори позволяват нормално гласуване. Подобно на гласуването на бордовете на общинските дружества.

Резултатът? Обекти отпадат, защото не са удобни, а други се включват без оценка дали са възможни. Например:

- Челопешко шосе и ул. „Рожен“ – отрязани, въпреки че са ключови за северна София.

- Владайският колектор – спрян, при положение че засяга 1/5 от ВиК системата на столицата.

- Детски градини – 5 на брой, блокирани.

- Зелени площи, текущи ремонти, граждански бюджети – орязани.

Говорим, че децата са приоритет, но спираме проекти за детски градини. Говорим, че искаме чист въздух и по-зелен град, но режем финансиране за поддръжката му. Това е дефиницията на лицемерие – думите са едно, действията съвсем друго.

Спорът за бюджета днес изглежда така: аз искам лека кола с ляв волан, те ми казват, че ще ми дадат баничарка с десен волан. Добре, но аз съм тръгнал на дълъг път и съм преценил, че ми трябва лека кола, за да стигна – и то бързо, а не когато и да е, и криво-ляво.

Бюджетът, който подготвихме с екипа ми, беше базиран на месеци работа и много срещи – с граждани, районни кметове, експерти, бизнес организации, синдикати. Беше структуриран така, че да постигнем реална изпълняемост – над 85% от капиталовата програма, за първи път. Да няма хвърчащи проекти. Да има предвидимост и устойчивост. Да не трупаме преходни остатъци, които се влачат с години и блокират реалната промяна.

Това не беше просто документ. Това беше план за действие. Стъпка напред към София с канализация, с нови улици, с детски градини, със спорт, с по-добра градска среда.

А днес... днес виждаме не план, а сбор от политически сметки.

Когато едни проекти се обезкръвят, те няма да станат като хората или въобще да станат. С подобно отношение се прави невъзможно за нормалните фирми да искат да работят в този град, защото те знаят, че няма да им бъде платено. Така ще фалираме всички по-малки фирми или ще ги откажем да работят. Дали и това не е част от плана – да сме принудени да работим с любимците на старата власт?

Говори се за липса на диалог. Но диалог не значи три часа списъци предната вечер. Диалог не е декларация от съветници, които шест месеца не са дали едно конкретно предложение. Диалог не е преработен бюджет, в който самата администрация не е участвала.

И когато питам откъде ще дойдат парите за всички нововъведени разходи – няма отговор. Само очаквания, че Столична община ще се справи някак. Но „някак“ не е метод за управление. И със сигурност не е визия за столицата.

Темата с транспорта е също показателна – предложено е плоско увеличение с 300 лв. за всички служители. Без оглед на нуждите, без оглед на бъдещите последствия. Това означава допълнителен разход от 52 млн. лв. всяка година. Не тази – всяка.

Моето предложение беше насочено – младите водачи да получат до 600 лв. допълнително, защото там е проблемът. Но пак – по-удобно е да раздадем на всички. За сметка на бъдещето.

Защото никой днес не говори как ще се осигурят тези пари след шест месеца. А такива решения имат цена – отлагани проекти, недофинансирани улици, нови неравенства в цялата община, районни администрации, детски градини и ясли. Архитекти, инженери, лекари, директори на дирекции – с по-ниски възнаграждения от тези в транспорта. Това ли е справедливост?

Моята роля като кмет не е да угодя на всеки. Моята роля е да се боря за дългосрочните интереси на София. Да се взимат правилните, а не удобните решения. Да не се огъваме под натиска на поредния политически пазарлък.

И днес ще видим кой какво защитава. Не на думи. А с гласуването си.

София заслужава план, а не хаос. Устойчивост, а не имитация на работа. И докато зависи от мен – ще продължавам да се боря за тази посока. Без излишен шум. Без театър. С работа.