МИНИСТЪР ВЪЛЧЕВ: КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЗНАНИЯ, ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА СЕ СПРАВЯ ОТНОСИТЕЛНО ДОБРЕ, НО ОТНОСНО ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ - СЕ ПРЕДСТАВЯ ЛОШО

Ден след като зрелостниците видяха резултатите си от матурите, Просветното министерство е готово с анализа си на тазгодишните изпити в края на 12. клас. Според образователния министър това, че не е въведена задължителна матура по математика преди години, е една от най-големите грешки.

„Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет. И съответно резултатите са по-високи. За мен основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърдя, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултати по математика и природни науки заради липсата на хора в секторите”, допълни министърът на образованието.

От министерството поясниха, че резултатите не се различават много от миналогодишните.

„Най-общо резултати са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни.  Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите ни за следващите месеци”, обясни образователният министър Красимир Вълчев.

По думите му, когато говорим за предоставяне на знания, системата се справя относително добре, но относно формиране на умения, се представя лошо.

„Затова  и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения.  Едно от основните ни предизвикателства е да пречупим културата за учене. Тази култура се възпроизвежда с учебните програми, възпроизвежда се в най-голяма степен с оценяването. Оценяването дава знак кое е ценно как да учат децата”, допълни Вълчев.

МОН е стартирало работа по нови учебни програми. Вълчев поясни, че идеята е през септември да се представят малки документи, условно наречени визии или концепции за промяна във всички учебни програми  по отделните предмети.

Образователната система, освен по-включваща, е станала и по-избутваща, допълват от МОН.

„Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че ние сме една от страните с най-висока степенна образователно детерминирана сегрегация. И виждаме много голям процент училища с концентрация на деца със слаби резултати. Това е защото те така са се обособили след седмия клас. Разбира се, имаме и до седмия клас такава сегрегация, но тя е териториално обособена. За това е една от темите, които ние ще поставим за обсъждане през следващите месеци е образователната структура”, заключи министърът на образованието.