РОСЕН ЙОРДАНОВ: РУМЕН РАДЕВ СЕ ДЪРЖИ КАТО ЕДИН БОЛШЕВИШКИ РАЗМИРНИК. АКО ПРАВИТЕЛСТВОТО СЕ ОГЪНЕ И СЕ ОТИДЕ НА ИЗБОРИ, ТОВА БИ БИЛО ОГРОМНА ГРЕШКА 

Росен Йорданов, криминален психолог, коментира пред Соня Колтуклиева и 5GMedia обръщението на президента Румен Радев, както и актуалната политическа обстановка в страната:

Ами, да кажа, че няма никаква изненада в изявлението на един човек, който всъщност от много време помпа мускули, прави коремни набирания, но всъщност е доста страхлив и никога няма да напусне институцията, която всъщност му дава комфорта и удобството да си живурка по един така пост-комунистически удобен начин, както той е свикнал. Истината е, че този човек се държи като един болшевишки размирник, като човек, който отказва да влезе в ролята, която Конституцията определя на президента, защото аз не искам да го наричам президент, той просто се държи като един болшевишки размирник. С активната подкрепа на хора, с манталитета на Чарлз Понци, ако за широката публика не е известен кой е, това е един измамник с едни схеми, които правят пирамидални структури и накрая ограбват хората. Всеки да го разпознае кой е този.

Той е обаче с артистичността на палячо и в крайна сметка всичко това довежда до една обща картина, която аз бих нарекъл като трейлър на „Зрителна измама 2“. Зрителите са гледали „Зрителна измама 2“, там има четирима конници. Те са направлявани от един ментор, който движи открито нещата и от едно око, което е незнайно, невидимо око, което фокусира целият им илюзионистичен талант. Ето същото се случва и в България.

И в крайна сметка не можем да отречем и това, че докато умните са наумуват, лудите са налудуват. Не можем да спестим и критиките към правителството, че изключително силно се предовериха и се вторачиха буквално в технологични и технически неща и забравиха, че в крайна сметка управлението е един перманентен диалог със средата и загубиха битката в медиите. Те отдавна всъщност медиите подкрепят въпросния обитател на „Дондуков 2“ и съдружните му политически формации, които в момента имат поредния подем - емоционален, че вършат нещо смислено, всъщност те наистина са със затихващи функции, популистки подходи, тактически победи, но нищо стратегическо.

А в крайна сметка нека се зададем един простичък въпрос. Много простичък въпрос: Как така се случва, че в „Зрително измама 1“ виждахме едни несъбираеми части от политическото пространство да излязат заедно, да разнасят ковчези, да хвърлят умряла риба, домати и какво ли не беше…. Да, постигнаха едни кратки цели. Видяхме ги колко могат. Ако те можеха, със сигурност ще успеят и хората ще ги подкрепят. Веднага след това загубиха. И след това много губеха, непрестанно. И сега виждаме втора част на това нещо. Разбира се, предният път беше в момента точно преди приемането ни в Еврозоната.

Сега отново се случва същият сценарий с почти същите играчи. И отново виждаме същия революционен план и може би в главата на въпросния човек с физиономията на Тодор Живков и с манталитета на, както казах, размирен болшевик, гърмят топовете на Аврора, например или се пее песента „Отново вървят септемврийци“. Но така или иначе, тези хора отново са заедно. И същите тези отново схемички с хора, които се разхождат с пари, едни ултраси, които са привлечени да вършат вандалщини, да се създават едни впечатлени, зрителни измами у публиката, все едно става народно въстание.

Е, няма народно въстание, защото изборите са единственото място, където се решава кой какво прави и кой колко струва и кой колко тежи в нашето общество. Колкото и да им е тъжно и отново да се отиде на изборите, пак ще има резултат, който няма да им хареса и нищо друго няма да се постигне, освен едно забавяне, тлачене, мъчене и изключително лош имидж в лицето, т.е. представата у нашите партньори, че тук има едни хора, които гледат много на изток, но искат да ходят по голяма и по малка нужда в западни тоалетни. А пък по отношение на така наречените млади, нека да кажем, че плиткоумният начин, по който тези хора се информират, поради липсата на навици да се замислят да имат критична оценка на информацията, е плашеща и тук не можем да не кажем, че правителството трябва да, особено в лицето на министър-председателя, трябва да прояви много повече лидерство.

Това беше някак пропуснато. Категорично се подходи виновнически по тези въпроси. Някак големият напън беше да се разчита на това, че ти можеш да влияеш на хората. Тълпата в крайна сметка се подчинява на ирационални механизми на мислене и ти да  управляваш и да се чудиш защо алогично хората са забравили, че същите тези, които скандират срещу Пеевски например, му пишеха ежедневни смс-и да ги спасява, когато трябваше да решават един или друг проблем.

Не се мисли така. Слаба стратегия комуникационно на правителството, категорично. Освен всичко друго. А хората, които наистина имат основания да протестират, защото бюджетът като цяло беше направен според мен с идеята, че най-слабо сплотените групи от обществото, които всъщност са най-мотивирани да влязат в еврозоната, т.е. хората, които са на реалния бизнес, хората, които са в средна възраст, хората, изживяха, измъчиха и така, буквално бяха смачкани през тия 35 години, да търсят решения за децата си и за бъдещето си, които са на прага на реализиране на една велика мечта на България, те трябва сега да са поляти с огромни количества катран...От кои? От наследниците на хората на Държавна сигурност. 

Всичко това са едни добре организирани сценарии на дълбоката държава, която в България, се наричат наследниците на Държавната сигурност. Ако погледнем господин Мирчев, ако погледнем господин Прокопиев, ако погледнем всичките - господин Иванов и т.н. Всички тези господиновци, които иначе много лелеят за демокрация, много лелеят.....или Асен Василев, или Кирил Петков, които се свързват с синове и внуци на бивши, тежко свързани с Държавна сигурност хора. Ако тези хора наистина милееха за България, те много добре ще знаят и няма да се повличат по т.н. „тик-ток“ облъчени младежи, че просто трябва да стигнем до този бряг, да постоим известно време на него, да си направим къщичката и да си построим това и след това, каквото иска да става, да ходим на избори. Няма никакъв проблем. Но това е една подготовка за мръсна кампания отново по нечист начин да се опитват да взимат властта, защото не могат да спечелят избори. Ако правителството се огъне и се отиде в момента, точно преди нова година на избори, би било изключително голяма грешка.

След като влезем в еврозоната фактически и времево и след като поживеем поне 2-3 месеца в тази обстановка, тогава може да се мисли за нещо съвсем различно. Но някога човек трябва да бъде категоричен, ясен в желанието си да устоява определяни неща. Както родителят трябва да озапти тийнейджърът в къщи, който иска да се еманципира, но не знае как, по същия начин трябва да се постъпва и в момента.

Но не мога да не отчета, че правителството проспа, дълго време проспа това, което му беше казвано, разумно от бизнеса и от хората, които наистина работят. Защото се повлече по грешната представа, че може да припише всичко на един човек, както казах, с манталитета на Чарлз Понци.

Не, това беше груба грешка. Те оставиха и се надяваха, че като дадат и оставят тези неща, всичко ще бъде приписано на Асен Василев. Само, че тези хора, които следват Асен Василев и които мразят, или които са настроени да получават определени кредити във всякакво изражение, дали финансово, дали някакво друго, те не се интересуват от това, кой е започнал нещата.

А още повече, видяхме и в „Панорама“, господина Атанасов е готов да спазва принципа, извинявам се за широката публика, но има един така известен вид с това, „кой ми сра в гащите“. Дори и в този случай, когато тези хора направят най-големите гафове, те забравят, разчитат на късата памет и не ги интересува. Не можеш да подхождаш по този начин.

Те трябваше да прекратят това, защото няма как и това го подчертавам дебело - в 25-та година, влизайки в еврозоната, държавните служители да имат средно по-висока заплата от частният сектор. Това е абсурд. Това правителство допусна тези грешки.

Но вече изпуснаха, отвори се кутията на Пандора и както виждате, исканията ескалират. Те искания няма да дадат до нищо особено, ако се прояви обаче достатъчно категоричност, твърдост и политическа комбинативност. Не говоря за разум, не говоря за стабилност. Говоря за политическа комбинативност, находчивост и ум. Тези хора са толкова кресливи и толкова екстремни, защото и те нямат истинска сила.