19 МИНУТИ: ЗА ГРЕНЛАНДИЯ ОТ ГРЕНЛАНДИЯ: ЗАЩО ТАМ НИКОЙ НЕ ИСКА ДАНИЯ НЕ ОТ ВЧЕРА

Какво е това знаме, питам служителя на импровизираното летище - същинска барака, преди да отлетя от Гренландия. Човекът, който е граничар, митничар, продавач и всичко, заедно със своя колега, гордо ми обяснява:

"Това е нашето знаме, ние сме независими, имаме толкова природни залежи, които Бил Гейтс и Пол Алън ударно изследват от години", отговаря ми той като сочи към флага, подобен на индонезийския с червено отгоре и бяло отдолу, но и със слънце в средата като на Япония.

В хотела в селото, където каца единственият европейски самолет, идващ от малкото централно летище на исландската столица Рейкявик, вече са ми разказали колко е несправедливо, че на всички карти и атласи Гренландия е представяна като по-малка от Австралия, а всъщност е доста по-голяма. Нейната площ е 2,166 млн. кв.км или точно половината от територията на всичките 27 държави в Европейски съюз. Иначе казано - 20 БЪЛГАРИИ.

Поразен съм от немотията наоколо - селяните имат обща баня и тоалетна, никаква работа, освен свързана с шепата туристи, кацащи на аерогарата с прах, вместо асфалт на пистата, с малки исландски самолетчета от типа на нашите някогашни АН-чета.

Най-поразително е положението в смесения магазин - досущ като в нашите селкопи от соца, има 1 вид бисквити, един вид салам, един жълто сирене, някакви консерви - тенекета и буркани и това е. Всъщност, бисквитите са единственото датско в Гренландия, към която чисто формално тази огромна земя принадлежи, както преди това към нея са били проиграната в пиянска нощ Норвегия - до 1905 г, Исландия до 1948 г. и "зелената земя", както в превод се нарича този огромен остров с планини като Алпите и безброй малки, големи и още по-големи айсберги, обагрени в различни нюанси на свелосиньото и кафявото. Ескимосът, който кара лодката ни, пореща вълните на слалом между огромните ледени късове, не говори никакъв език и с швейцарските ми спътници няма как да го питаме истина ли е, че на неговия език има 7 отделни имена на цветове на снега, както гласи едно популярно клише.

Младата ни екскурзоводка обаче обяснява на английски, че няма такова нещо като ескимоски, а хората от Източна и от Западна Гренландия говорят на различни езици и не могат да се разбират помежду си. Сигурно, защото едната е обърната към Европа, а другата - към Америка, шегувам се аз. А тя не разбира това като шега.

Но казва неприятни неща за метрополията Дания, която никак не се грижи за поданиците на своята корона, населяващи острова, колкото и да са малко - 56 000 души.

Самата тя учи в университет в Копенхаген, за което както разбирам има квоти за тукашните хора, както навремето при соца имаше за българските мюсюлмани. Но това не я прави никак претопена в датската култура и начин на живот. Но, казва тя, животът в родината ми е труден, няма работа, хората живеят в съборетини, както виждам и сам.

Най-импозантното здание е едноетажната черква, която - както ми обясняват, е сглобена от дъските на кораби, претърпели крушение в залива на селото. Посещавам я и лързо излизам от нея. Потискаща е.

Очите ми любопитно кръжат наоколо и търсят някаква близост с България, освен отчаянието в омите на хората, докато крача наоколо и наблюдавам местните, повили главите в големи мрежи срещу нагли мухи, докато се разминаваме сред разкаляния пейзаж.

Улици няма, къщите се срутват. Друга прилика с българското село са бездомните кучета, от чиято козина са направени "сувенирите" в минимагазинчето - част от импровизираната поща, и глухарчетата - единствената вирееща тук трева, да не кажем цвете!

Хората не се оплакват от мизерния си живот, а от времето - юли, казват, температурата стигнала над 20 градуса. При моето августовско посещение беше 12, което си е бая за място, намиращо се на 8 часа северно със самолет от София - толкова път, на колкото е Ню Йорк, но в западна посока.

"Това е нашето полукълбо", както казва президентът Тръмп, обяснявайки защо превзема Венецуела, заканва се на Куба и изчаква момента за Гренландия, и продължава - "единствената граница на пълномощията ми е моят личен морал".

Борис Ангелов

Гренландия - България

Източник: 19 Минути