Не гледах представянето на “Прогресивна България”, имах си по-важна работа. Прочетох възклицанията на Валерия Велева и мнението на Евгени Петров, че презентацията е била впечатляваща.
Видях някои кадри. Да, правено е с много пари.
Докато в НДК течеше премиерата, по БНТ бивша служебна министърка на екологията обясняваше, че ще разчитат на дарения от хората.
Както се казваше в един виц от времето на социализма - даже знам имената на тези хора.
Какви да са?! Олигарси.
А, бе, нали Румен Радев щеше да го раздава скромно, да бъде гласът на бедните и онеправданите - къде отидоха тези фамозни фрази?! Глупости. Илюзии.
Мистър Боташ отдавна се е откъснал от улицата, от бедните българи, от изнемогващите, от предприемачите на ръба на фалита.
В сътресенията, предизвикани от две войни, сред хаоса на международните скандали, напук на катерещите се нагоре цени - Румен Радев и компания се държат, сякаш са насред Холивуд и ще раздават Оскари. За какво? За политическо лицемерие. И за Циник номер едно на България. Румен Радев в главната роля. Народът като масовка.
Даже Ружа Игнатова не беше толкова техно и толкова претенциозна. Номерът е един и същ - да се вземат едни пари като се омагьосат едни хора.