Всяка година на 6 май отбелязваме деня на Свети великомъченик Георги Победоносец – един от най-обичаните светци и мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според преданията той бил римски войник и християнин, роден в Кападокия (днешна Турция) в благочестиво семейство. Баща му служил като офицер в римската армия, а майка му била от Лида, Палестина, където се върнала като вдовица с малкия Георги. Младият Георги тръгнал по стъпките на баща си, постъпил в армията и бързо се издигнал във военната йерархия, достигайки до личната гвардия на император Диоклециан. Когато императорът издал едикт за гонения срещу християните, Георги отказал да участва, открито заявил вярата си и осъдил решението му. Разярен, Диоклециан заповядал да бъде подложен на жестоки мъчения и екзекутиран като предател. Погребан бил в Лида, а скоро след това християните започнали да го почитат като мъченик и небесен закрилник, извършил множество чудеса след смъртта си.
Едно от най-известните чудеса извършено от Св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.
Гергьовден, заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Подготовката започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни. На трапезата освен печено агнешко, трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. Следобед се играят хора и се връзват люлки.