Ася Василева, Фейсбук:
Вчера се чудех дали по-образовани хора щяха да се връзват на лъжи като тази за свръхдефицита и че "насила са ни набутали в еврото". И стигнах до отговор, който не ми хареса — зависи коя лъжа.
Едната може да се провери, и при проверка пада. Радев я представя като лоша новина от Брюксел за наследен дефицит. Но числата казват друго. Радев твърди, че сме влезли в еврозоната с манипулирани данни. Но критерият за публичните финанси при приемане не пита колко е дефицитът за дадена година — пита дали страната е предмет на открита процедура по свръхдефицит в момента на оценката. През юни 2025, когато излезе конвергентният доклад, такава процедура нямаше, затова критерият е изпълнен. Изпълнението му не зависи от цифрата, която Радев сега сочи, така че няма какво да е било скрито или нагласено. А и самата цифра издържа: дефицитът за 2025 е 3,5% от БВП, отчетен и съгласуван с Евростат, а от юли 2025 има европейска клауза, която вади разходите за отбрана от сметката — с нея България, заедно с още петнайсет държави, влиза под трите процента. Процедурата, ако се открие на 3 юни, е за 2026 — за тазгодишния бюджет, който още не е приет, не за наследен дефицит. Сливането на двете години в едно изречение е номерът: взема се цифра от една година и се лепва за процедура от друга, за да излезе, че Брюксел наказва предишните. Който си направи труда да провери, разбира и лъжата пада.
Другата не се проверява с число, защото не е за число. „Набутаха ни насила в еврото" не ти казва факт — дава име на едно усещане. Човек, който се е почувствал по-беден, който е видял цените закръглени нагоре, приема това не защото не разбира, а защото му подрежда преживяното. И тук дипломите не помагат. Може да си много учен и пак да приемеш разказа, който ти обяснява лошото настроение с готов виновник.
Има едно хубаво изследване на Дан Кахан от Йейл, което го показва ясно. Дава на хора статистическа задача — когато е неутрална, по-образованите в числата се справят по-добре. После облича същата задача в политически спорен въпрос. И тогава по-добрите не стават по-точни, а по-разделени от останалите — използват уменията си не за да стигнат до верния отговор, а за да защитят страната, на която вече са. Тоест по-голямото знание помага да защитиш позицията си, не да я провериш.
Затова грамотността сама не пази. Помага там, където лъжата е по факт и човек си направи труда да отвори данните. Където лъжата е по усещане, се хваща и образованият — понякога по-вкопчващо, защото по-добре си строи оправданието.
.jpg?token=5bf35f47c6eb449f928a644f93c77933)
.jpg?token=b8c9fd9d16023182c876b1d367a601e3)
.jpg?token=bd6cc16310072d106fdcf2c2e780f7d7)
.jpg?token=7f9ed7a81462b2a7d2b33ca81bdcf246)
.jpg?token=5c6fe18dc6da090b58c532de64269091)
.jpg?token=5dc400c61787492591239a74911e0a47)
.jpeg?token=00a375fbbbba1978f04067ceb9d46319)
.jpg?token=f681cdfecca8c3c764b7ad7dadf962b8)
.jpg?token=0fd1f3c594bd04332273fc1d6710232e)
.jpg?token=ce5c1682cb5c2821cc06691b5f985c54)
.jpg?token=e9ab89931334f6d573cdb5c75259be4b)
.jpg?token=186a721c8dc624296435c5ee77970c9f)
.jpg?token=c49beec51acf672da5954ee88131ee70)
.jpg?token=c7b0a90402018f5d83b6d9cd603ab393)
.jpg?token=a31a88f57502bd21b030d8ff984219c4)
.jpg?token=9b80bb7475864a20405f09b03b6e9f25)