Калина Андролова: Абсолютно неадекватно облечена външна министърка, типично за кадрите на Радев. И гола да се съблече пак няма да реши договора с "Боташ". Изтървана работа, изчезваща държава, провинциални движения на неориентирани профани.
Александър Костов: Чувството, когато изпитваш срам заради постъпките и действията на друг човек, се нарича "испански срам". Та точно такъв "испански срам" изпитах за пореден път, когато гледам действията и постъпките на случайно попаднали в българската политика хора. Не, това не е поредната кичозна рокля на нашенска абитуриентка, това е "вънкашната министърка" на България, на срещата с турския си колега Хакан Фидан. И от тази жена, която дори няма никаква представа от елементарен дипломатически протокол, Радев очаква да прояви някакви невероятни дипломатически умения и да "уреди" някак си огромната корупционна сделка с "Боташ". Да, ама не! Единственото, което могат да направят новите ни управници, е да досъсипят и без това не особено престижният имидж на българските политици. "Испански срам", запомнете това чувство, за което и ние имаме вина, все пак ние си ги избрахме!
P.S. Имам и един въпрос: Има ли някакъв начин да се приеме закон, според който да можем да си внесем отвън и министър-председател и министри, които да вършат работа и да не ни излагат пред света? Както сега внасяме индийци и пакистанци за служители в туризма и градския транспорт, така да е и за някои държавни служители?
Даниела Кирова: Последният път, когато коментирах дрескода на премиершата, получих тооолкова "мили" коментари. Че завиждам на годините, на положението, на красотата на въпросната и т.н., и т.н., та сега очаквам същото от "прогресивното" общество наоколо.
Но...криво да седим, право да съдим - ако жена се появи по този начин облечена, дори на фирмена среща у нас, а да не говорим на нещо по-отговорно, ще бъде разбрана достааааа...абе, думата ми се губи
. А като допълнителен детайл , че това се случва при среща с първия дипломат на Турция, само засилва ефекта от гледката.
Владина Цекова: Ами...Холивуд, баце!
ВЪНШЕН министър, баце! Извинете ме, но ме е срам и ми е наистина мъчно, че всички споделяме този гаф гаф гаф.
Протокола, моля ви! Поработете сериозно с министрите, че влизаме в световния новинарски видеообмен и си е срам
Етикет, стил, вкус, отношение, дисциплина, възпитание, ред, умения и куп още неща са част от протокола. Ами казвайте им ги тия неща как стават
Свидетели сме на едно голямо недоразумение.
Лияна Панделиева: Веднъж бях на особен официален държавен прием в Турция. Без да съм уведомявала Външно, оттам ми позвъниха с куп инструкции и ми изпратиха описание на облеклото по протокол. На въпросния прием бяхме 20 журналисти от 20 държави. Оказа се, че всички сме получили такива протоколи и до един бяхме облечени и с коси, бижута и грим според описанието. И бяхме представители на своите държави със самочувствие.
Христо Николов: МВнР махнаха тази "онази" снимка, който свалил - свалил.
Анастасия Григорова Гешева:
Оставка на неадекватната външна министърка на България!
Позор!
ОСТАВКА!
Виктор Димчев:
Тази фльорца, облечена като квартална шантонерка, е външният ни министър.
В нейното ведомство официално управлява Решетников и се разхожда Митрофанова.
Това ни донесе вашето президентче, уважаеми тикви от всенародните въстания с умряла риба.
И те, и вие сте позор.
Mosurlieva Maria: „Трябваше по бански да иде при един от най-добрите външни министър-председател Фидан. Защо само с цепка и разголено рамо точно на двустранната среща? Дълбоко провинциални от най-горе до най-долу. Никога не мога да наваксам това, което нямат – елементарен усет.“
Айлин Лютфи Дахилова: Стисках, стисках и не се въздържах...
Дипломацията е една от малкото професии, в които детайлите говорят преди думите.
Облеклото, поведението, протоколът, езикът на тялото – това не са формалности. Те са част от посланието, което една държава изпраща към света.
Когато срещу теб стои външен министър или дипломат, изграждан десетилетия във външната политика и сигурността, разликата между професионалната школа и политическата импровизация става видима, без да е необходимо да бъде назовавана.
Има разлика между човек, който заема пост и човек, който е израснал за него.
Истинската дипломация не е титла. Тя е знания, опит, дисциплина, култура и уважение към институцията, която представляваш. Не се усвоява за седмици и не може да бъде компенсирана с политическо назначение.
В международните отношения детайлите никога не са просто детайли. Понякога една снимка казва повече от цяла пресконференция.
Цветеслава Гълъбова:
Срам, срам, срам!
ПБ, приберете си експертите, че са греда след греда!
Nik Ray: Снимката с голия баджак пред Хакан Фидан (бившият шеф на турското разузнаване и настоящ първи дипломат на империята) е визуална метафора на целия ни геополитически статус. Когато една държава е свикнала само да обслужва, нейните представители се държат като ескорт в очакване на бакшиш.
Външните ни министри се посочват от посолствата, само за да рецитират клишета като папагали.
Проблемът е, че там място за други вече няма. Липсата на характер, неадекватността и рецитирането на евроатлантически клишета е основното изискване в неписаната им длъжностна характеристика.
В света на дипломатическите хищници България е просто една салфетка. Затова за министри се назначават хора с манталитет на усмихнати сервитьори, чието най-велико умение е да знаят как точно да се наведат и разголят, когато им щракнат с пръсти.
Затова перфектният ни министър е просто един добре гримиран папагал, който знае точно кога да изрецитира „правилната“ фраза и кога да кръстоса голи баджаци така, че да вдигне тарифата за обслужване.
Вносът на "министри от Индия и Пакистан" не звучи нелогично в този контекст.
Най-големият проблем на местния български министър не е дори некомпетентността, а мрежата му от зависимости.
Родните министри имат лели, братовчеди, спонсори, съученици и съседи по вила, на които трябва да "върнат услуга" през обществени поръчки.
Внесеният пакистански министър няма местна рода. Той идва без токсичен багаж от "кумове" и "сватове". Той ще струва на държавата точно толкова, колкото му е заплатата по договор.
Това радикално би изрязало корупционния данък, който плащаме за поддръжката на туземната ни олигархия.
Треторазредният български политик страда от тежък провинциален комплекс за величие.
Ние така или иначе вече сме аутсорснали (изнесли) 90% от функциите на държавата навън. Законодателството ни идва като директиви от Брюксел. Паричната ни политика е вързана първо за борда (Бундесбанката), после за ЕЦБ. Военната ни сигурност е поверена на НАТО.
Щом законите на оцеляването ни отдавна се пишат другаде, какъв е смисълът да поддържаме една скъпоплатена, неграмотна и визуално неадекватна каста от "родни" министри, чиято единствена функция е да бъдат пощенски кутии с огромна комисионна?
Те са просто скъпи и вредни прекупвачи на решения.
Вносът на администрация на концесия е следващата стъпка в еволюцията на провалените държави. Просто търсим някой, който поне ще може да прочете упътването, преди да натисне копчето.
.jpg?token=4f0738306106717f0b62d52668d54cf6)
.jpg?token=e59486f546188215977d2222b3ed2b6f)
.JPG?token=991166a4d74e42d253dffc77503d3f8a)
.jpg?token=06715c9a3cee87de179b104390ed7817)
.jpg?token=323d3d9be5b0770dc280844663172eb8)
.jpg?token=180056eaf4e1fad3a662740982832ff2)
.jpg?token=a95fad86ec6acdd9b090e2b1c97306b3)
.jpg?token=0e0b8e22e32b74ceb343eeb952154617)
.jpg?token=a4841fb672538f2363bc007e63304798)
.jpg?token=9733f62fe1705871a4baca4335a864d4)
.JPG?token=742fbd9f1a22ed21399b87395c151d35)
.jpg?token=850ed9b7dd5e1a28ee0e8154af42a2d8)
.jpg?token=d3ee5120743c50e5a9f9c94ded77293c)
.jpg?token=8ecaf3c5b0bf5c43310ef15032f07bce)
.JPG?token=611c5d818d11cb3a34403ee41e1aeafd)
.jpg?token=1eb3caf25b577beb9cf132339b846484)