Новината, че Китай спрял пътуванията на 23 милиона души, защото нямали достатъчно “социален кредит”, събран през кибер системата, която следи гражданите, шокира много хора и предизвика основателния въпрос: “Натам ли сме тръгнали?” Не, оттам идваме.
Допреди 30 години и в България, и в целия комунистически свят работеше точно такава система, но технологията беше различна. Пътуването в чужбина ставаше само срещу доказан социален кредит, в СССР голяма част от пътуването вътре в страната беше силно ограничено. Достъпът до коли, апартаменти, университети, да не говорим за служби и звания, се осигуряваше през китайския еквивалент на социален кредит.
Заселването в София и други големи градове ставаше чрез социален кредит, много по-ограничен от китайския, стремежът към софийско жителство разсипа живота на десетки хиляди, които с клюмваха бракове заради жителство, други ги тласна в Държавна сигурност, където те получаваха социален кредит и се заселваха в София или ставаха доценти.
В Москва даваха салам срещу социален кредит под формата на членство в Съюза на писателите или принадлежност към други доверени структури.
Днес Китай просто дигитализира комунизма.