„В последните години направата и продажбата на мартеници като че ли нарасна многократно, превърна се в масово явление, което има и комерсиален характер. Вероятно наблюдението върху случващото се изисква културологичен анализ, но аз бих отбелязала, че напоследък е налице едно желание за връщане към традицията и опити за нейното реконструиране, макар и без да има достатъчно информираност, по-скоро мотивацията е емоционална и е свързана с представата за традиционното българско наследство и неговия съвременен живот“, това каза пред Вinar доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Тя коментира вековната традиция с връзването на мартеници и нейния произход.
Запитана как да опазим автентичния вид на мартениците, доц. Тончева посочи, че ние нямаме власт върху протичащите в съвременността процеси, доминирането на комерсиалното, превръщането на традиционни предмети или вещи в кич, масовизацията на културата. „Това е един мощен поток, който ни залива, потопени сме в него. От друга страна, ние разполагаме със знание за традиционния вид на мартеницата, за символиката и значението й – Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН разполага с архиви, записвани теренни материали, а също така и прави изследвания по темата“, обясни тя.
По думите й вероятно не са малко нещата, които не се знаят за мартениците. „Например значението на мартеницата ,освен за здраве, е и предпазващо, затова с нея са се кичели всички в семейството, къщата, дори домашните животни. Защо и от какво се предпазваме? Месец март маркира прехода между зимата и пролетта, а във всяко преходно време трябва да сме защитени от лоши сили и помисли. Това е време на съживяване на природата, когато с всичко, което расте и цъфти, се активизират и вредоносните сили.
Най-старите описани и документирани от етнографите мартеници са съвсем прости и представляват усукана червено-бяла нишка. Всъщност и в това има символика, както отбелязва в книгата си доц. Вихра Баева – нишката е универсален символ на съдбата, завъртането й е символично представяне на раждането и живота“, разказа експертът.
Тя разказа и какво означават цветовете на мартеницата: „Червеното има защитна и прогонваща сила, но то се свързва и с живота, кръвта и енергията. Затова и на самия 1 март преди изгрев слънце всяка жена трябва да изнесе и да намята на вратата, на оградата или на плодно дръвче червени тъкани – кърпа, дреха, особено престилка или пояс, за да се усмихне Баба Марта. Белите тъкани са забранени, защото се вярва, че те ще удължат зимата и ще донесат още сняг и студ“.
Доц. Веселка Тончева отбеляза, че мартеницата като обреден атрибут и символ е позната както у нас, така и в Македония, Румъния и Молдова, също и в Албания.
И колкото и да се променя във времето образът на Пижо и Пенда, ние всички си правим или купуваме мартеници, кичим се с тях, чакаме да видим щъркел или цъфнало дърво, за да ги свалим. Така традицията има своя живот и днес.