Православната църква почита паметта на Св. Петка - покровителства брака и плодовитостта.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Родена е в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в народните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.
Според народните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Днес трябва да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.