ДВА РАЗКАЗА ЗА СВЕСТНИ ХОРА - В СОФИЯ И В БЕРЛИН

Николай Слатински, София: След представянето на книгата ми снощи, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.
През нощта, към 1.00, моят телефон иззвъня - от номера на загубения смартфон. Беше млад човек:
- Около един паркинг намерихме този телефон и понеже Вашият номер е последният, от който някой е звънял, обаждам Ви се, за да се уточним как да Ви го дадем.
- Кажете утре къде и кога и аз ще дойда!
- Утре ни е неудобно, но не се тревожете, ще се повъртим из района да видим къде можем да го оставим и ще Ви звъннем отново, нали няма да Ви обезпокоим много в късния час? Впрочем, в ранния час...
Докато да им кажа да не се лутат през нощта, ще измислим нещо друго, младежът затвори.
След десетина минути ми звънна отново:
- Тук има посолство, ще го оставим при охраната, само кажете едно име, за да Ви го дадат утре когато Ви е възможно да минете да си го вземете!
Представих се, чувах как младежът говори с охраната. Пожела ми лека нощ и прекъсна връзката. Не успях да.попитам кой е, поне да му кажа Благодаря...
Тази сутрин отидох до посолството, свързах се с охраната. Те май се сменяха, бяха няколко души. Веднага ми дадоха телефона. Попитах ги дали да набера номера да знаят, че съм аз? Единият от тях се усмихна:
- Гледали сме Ви по телевизията.
- Било е отдавна, от 5 години съм спрял с медиите... Този младеж не остави ли някакви координати, не каза ли как се казва?
- Не, дадоха ни телефона, казаха на кого да го предадем и си тръгнаха. Бяха младеж и девойка, много приятни и възпитани млади хора, усмихнати и сърдечни. У нас само ругаят младите, какво ли не говорят за тях. А те са като нас - всякакви. Тези ни изпълниха душите. Това разказваме на колегите - защото не просто за някакъв телефон става дума тука, а за нещо много повече!!

***

Николай Слатински: Светът е малък! Главните герои от разказаната от мен тази сутрин история за намерения телефон се оказаха дъщерята на един от моята Фейсбук-общност и нейният приятел!

Радина Ралчева, Берлин: Бих желала тази една вечер да споделя с вас личен детайл от живота берлински. В събота ходих да разцъквам на кварталния стадион (знаете вече за него). И понеже, въпреки че беше слънчево, си беше хладно, взех си една грейка, за след тренировка. Хубаво, де, обаче си я оставих в кошницата на колелото. Това в събота, нали. И там съм я и забравила.
Грейката (споменавам го, защото не е без значение в случая) е на много добра марка и не е особено евтина. Та, забравям я аз в кошницата на колелото си в събота. Оттогава не съм го карала, че все имах ходенки някъде и не беше подходящо. Прибирам се тази вечер от немския и Дарко ме информира, че я видял и я прибрал. Значи от събота сутрин до вторник вечерта тая грейка е стояла удобно изложена на вниманието на Берлинската общественост. И Берлинската общественост не е проявила интерес.
Разбира се, може и да е чист късмет. А може и да не е. Реших, че е си заслужава разказа 🙂
Иначе ние сме много добре, зазимяваме. Както е видно от приложената снимка. И тая грейка ще си ми трябва 🙂
#Berlin