СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ЩАСТЛИВИ ИЛИ НЕЩАСТНИ, ЖИВЕЕМ ЖИВОТА, КОЙТО ЗАСЛУЖАВАМЕ

И е модно, и е секси да се говори за “опропастените”, “загубените”, “пропилените” 30 години от Десети ноември насам.  И то от хора, които добре са се подредили в този живот. Защото отрицанието е интелигентно, позитивното е инфантилно. Нали така?!

За мен тези 30 години са младостта ми, щастието ми да отгледаме със Стефан великолепно дете; аз - дъщерята на шофьор от Петрич да ходя на гости на дъщеря си в Silicone Valley, да пристъпвам с респект в Stanford University в Пало Алто, където тя срещна съпруга си, прекрасно момче,  високообразован американец, компютърен инжинер в Tesla и Google... Да съм обиколила света с ТВ предаването “Партньорство за бизнес”, спонсорирано от западни банки и компании, дошли в България след промените.

Да съм била наказвана за правото да говоря свободно, но и да съм имала възможността открито да протестирам срещу това. Да са ме докарвали до просешка тояга, но и да съм имала възможността да се изправя на крака. Да са ме дамгосвали публично, но и да съм имала възможността да получа съдебно наказание за клеветниците.

Животът не е от избори до избори, не е от скандал до скандал в триъгълника на властта, не е от “Осанна” до “Разпни го” на поредния месия. Животът е много повече от това.

Появяват ми се две картини в съзнанието:

- селището Dolan springs, през което минахме на път за Grand Canyon - шокираща мизерия на час път от бляскавия Лас Вегас. Унизителна бедност в най-проспериращата държава в света...

- сградата с най-мечтания и красив изглед в най-скъпия град в Европа - Лондон: към парламента и Биг-Бен. Тази сграда е болница за много богати пациенти. Едва ли хората, попаднали в нея, получават утеха от изгледа.

...Нямам отговор на всички въпроси. Не знам как точно се остойностява един човешки живот. Знам едно: хората не сме просто електорат, проценти в социологически проучвания, зрители на обществения спектакъл, палачи или жертви на неСвободата, манипулатори или мъченици на Демокрацията, политически животни. Аз уважавам хората-бойци, непримиримите, смелите, които не се боят да взимат тежки решения и да си плащат цената за това.

Щастливи или нещастни, доволни или отчаяни, богати или бедни, известни или анонимни...живеем живота, който заслужаваме.

Аз искам днес да живея по-добре от вчера, утре да живея по-добре от днес. Както аз разбирам живота. Уважавам правото на всеки да постига това, според собствените си разбирания и стандарти.

...Не знам какъв би бил животът ми без Десети ноември. Само Бог знае! Но животът ми с Десети ноември е по-добър от това, което съм си представяла на 10 ноември 1989 година.

Благодаря ви за вниманието.