НА "ТИХИЯ" НАЦИОНАЛЕН СТАДИОН ТАЗИ ВЕЧЕР ГОСПОД ДАЛИ ОЩЕ Е БЪЛГАРИН!?

Изминаха цели 26 години от двете знаменити попадения на Емил Костадинов на "Парк де Пренс", които хвърлиха цяла Франция в печал и изстреляха отбора на България към онова лудо американско лято. Изглежда колкото и години да се натрупат, колкото и онази хладна, но и много гореща нощ на 1993 година да остава назад във времето, на българският футболен запалянко няма да му омръзва да си припомня свистящия шут на Емо. Този прочут удар, който накара Мичмана да извика еретичното "Господ е българин!", а часовникът да застине за Ерик Кантона, колегите му и всички останали французи на 44:59.

17 ноември винаги ще бъде Денят на чудото и на тази приказка. Но 26 години след гола на Емо Костадинов на "Парк дьо Пренс", няма нищо по-подходящо от клишето, че "с миналото не бива да се живее". Лошото е като нямаш настояще и не виждаш нищо в бъдещето... Виж, тогава това клише звучи болезнено.

Иде най-тъжният 17 ноември за тези 26 години! 

Днес от 19 ч България играе футболен мач, както подобава на тази дата. И то - с Чехия, един сериозен европейски отбор. Ще бъде тихо и някак пусто откъм емоции отбелязване на голямата дата. И още веднъж в тези два часа между 19 и 21 ч, ще можем да си кажем очевидното - докъде стигнахме в траекторията на развитие на футбола у нас за тези 26 години. Бяхме някъде в облаците. С най-добрия футболист в Европа - Стоичков, с отбор, от който имаше притеснения дори Германия. С препълнени трибуни дори срещу Грузия и Молдова.

Днес е малко да се каже, че сме здраво приземени и лишени от мечти в любимата игра на нацията.

Стадион "Васил Левски" ще е празен. Наказани сме без публика, този път за целите трибуни, след като два пъти изтърпявахме частично затваряне. Изобщо - европейският прочит на българския футбол, ако опитаме да погледнем отвън, е един каталог на скандали, расизъм, затваряне на сектори, но не и анализ на някакви спортно-технически стойности и успехи.  

На тихия стадион - тих мач. Чехите се класираха вече, ние сме последни в групата. Двубоят е за "престиж", ако изобщо тази дума може да има тежест във футбола ни. Какъв престиж!?