Поетът Недялко Йорданов написа следното в памет на Стефан Данаилов:
Видях го оня ден в реанимацията. Шепнеше ми нещо... Какво ли е искал да ми каже...
Беше весела младостта ни... Една от първите му телевизионни роли беше в моята някогашна пиеса "Мотопедът" /1971/ заедно с Искра Радева...Не посмя да пее моята и на Найден песен "Моето мъжко момиче" - реши да я рецитира, а Маргарита да държи мелодията. И въпреки това получиха награда на "Бургас, морето и неговите трудови хора" през...не помня годината ... беше края на 70-те...
Винаги го възприемах като млад и неуморим. Нали съм му батко все пак.
Мъчно ми е ...