Деяна Данаилова и една история за великия филмов режисьор Франсис Форд Копола:
Приятели, силно ме провокирахте да започна да разказвам за срещите с Франсис Форд Копола.
Началото….
През 2007 г. в Министерство на културата, където работех по това време, пристигна писмо, придружено от малък пакет. Изпратени бяха по куриерска поща. Писмото беше на английски език и автоматично беше препратено от деловодството към международната дирекция за превод. В началото не можах да повярвам, че под текста стои подписът на такъв велик филмов режисьор. Прочетох го на един дъх, но и до днес помня почти всяка написана дума.
„Уважаеми господин министър,
Казвам се Франсис Форд Копола и съм американски филмов сценарист и режисьор. Може би сте чували за някои от моите филми, между които „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“. Проявявам силен интерес към Източна Европа и съм посещавал някои от държавите в тази част на света, като Полша, Чехия. Миналата година посетих и България. Веднага разбрах, че емоционално ще остана свързан с вашата страна. България има много хубаво вино, аз също произвеждам вино в Калифорния. Моята дъщеря, начинаещ филмов режисьор, носи същото име като вашата столица и то се изписва точно както и вашия град Sofia, подчертавам с „f“, а не с „ph“.
Поводът да ви пиша е желанието ми да заснема следващия си филм в България, в прекрасното място „Дворецът“ в Балчик. Става въпрос за една нискобюджетна продукция, която изцяло финансирам сам. Идеята ми е да екранизирам румънската новела „Младост без младост“ на Мирча Елиаде. Посетих много места в Румъния, но за най-подходящо намирам снимките да се осъществят в Двореца в Балчик, който се управлява от Министерство на културата. Моля за Вашето разрешение да заснема част от филма в това прекрасно място.
Използвам случая да ви изпратя и една бутилка от виното, което произвеждам. Едва ли може да се сравнява с отличното българско вино, но се надявам, че няма да остане неизпита.
В очакване на вашия отговор, искрено….Франсис Форд Копола“.
Продължава разказът на Деяна Данаилова:
Смятам, че коментарите за написаното са излишни. Само искам да обърна внимание на факта, че начинаещият филмов режисьор и сценарист София Копола по това време вече е носител на Оскар и Златен глобус за сценария на „Изгубени в превода“, но акцентът беше върху нейното име София, което се изписва точно като името на нашата столица.
Едва ли е необходимо да казвам какъв беше отговорът на министър Стефан Данаилов. След няколко месеца започнаха снимките. Копола насрочи първата пресконференция в Балчик, на която имах удоволствието да присъствам. След пресконференцията имах кратък личен разговор с него, за да му предам поздрави от министъра и да го поканя от негово име на една вечеря, която планирахме да бъде на място в Двореца в Балчик. Той прие с удоволствие. Знаеше кой е Стефан Данаилов и мястото му в българското кино. За разговорите по време на вечерята ще ви разкажа друг път. Обещавам да не отлагам дълго."
Текст и снимки: Деяна Данаилова