АДВ. НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: СТИГА СМЕ ПРОТЕСТИРАЛИ ПРЕД ПРАЗНИ СГРАДИ!

Адв. Хаджигенов, и адвокатите  вече са на прицел от страна на прокуратурата. Това удари срещу адвокатурата ли са или срещу отделни защитници на определени подсъдими?

Адвокатурата като цяло подкрепя смело статуквото. Самата адвокатура представлява част от статуквото. По-скоро удариха отделни адвокати, което впрочем е стара практика, просто сега го направиха възможно най-брутално. Иначе това се случва много отдавна, но по- тихомълком, не по толкова брутален и грозен начин. От много време има такава практика – повдигат обвинения на адвокати по ключови дела.

Целта сега каква е?

Целта е същата – тя не се е променила – за да могат да ги отстранят от процеса. Просто сега правят свинщини тия  от новия орган – Специализираната прокуратура. Тя е репресивен орган, който заедно с КОНПИ са новата Държавна сигурност.

Според Татяна Дончева, лидер на Движение 21, спецсъдът и спецпрокуратурата са противоконституционно създадени органи ?

Съгласен съм, аз от самото начало твърдях, още когато обявиха, че създават такива органи, че са незаконосъобразни, защото са извънредни по своята същност.  Конституционният съд взе абсолютно политическо решение, което за пореден път потвърди многогодишната ми теза, че КС е един безсмислен съд в този му вид. Практиката на Специализираните съд и прокуратура доказва непрекъснато правотата ми – те нямат нищо общо с правосъдието, те са орган за репресии. Забележете, само за икономически и политически противници. Там нищо смислено не се върши.

Целево ли бяха създадени?

Разбира се и то конкретно. Нека си кажем нещата както са – конкретно са създадени в услуга на ГЕРБ – вероятно това е Цветанова идея или Бойкова идея. На Цветанов - този красив правен ум – защото нито една от „ювелирните“ му акции не може да мине през нито едни съд, нормален съд. И  единственото място през което минават подобни „цветанизми“ или „гешевизми“ в момента е специализираният съд. При това те са толкова абсурдни и дотолкова нескопосани, че някои не успяват дори и оттам да минат. 

Бойко Борисов май беше главен секретар, когато се прокрадна идеята, че адвокатите пречели. Цветан Цветанов я доразви и я доведе до безобразие и сега, не се артикулира толкова често и толкова богато, но това е факт.

Като че ли скандалният обиск в офиса на адвокат Карадалиев някак си тихо мина през общественото съзнание, не породи ярко възмущение дори сред колегията ?

Ами то всеки ден до обяд има поне два грандиозни скандала, по-големи от тези от предишния ден, след обяд има два нови. Дали ще е Гинка, дали ще е ЧЕЗ ...

Но, погледнато от друг ъгъл – като че ли е притъпена чувствителността към подобни прояви, включително от средите на колегите, оставям настрана тази на обществото, което обаче също е засегнато, макар и непряко, но не реагира...

А би трябвало, би трябвало. Аз обичам да давам такъв пример със себе си: мога да работя и нещо друга, кой ще брани хората, обаче?  Така че обществото би трябвало да проявява жив интерес към правосъдието, защото,  ако няма правосъдие, което включва активна и можеща адвокатура, хората стават роби.

Как се притъпи чувството за нетърпимост, за недоволство в последните години – с единични наказателни акции, с неслучване на нищо добро след някой спорадичен бунт, с народопсихология?

Комбинация от всичко и най-вече, за мое съжаление, правя една тъжна констатация често напоследък, особено от 2013 г. насам: ние сме едно стадо овце, не сме свободни граждани и не искаме да бъдем свободни граждани, доволни сме – като охлюви – да имаме къщичка, в която да се отделим, да имаме тревичка нещо да хрупнем и нищо друго не ни интересува.  Това е като по времето на развития социализъм -   не сме гладни, не сме жадни, имаме покрив над главата си и децата се изучиха. Сега - с малката разлика, че децата избягаха в чужбина. 

Твърдите, че степента ни на недоволство е критично ниска?

Изобщо я няма. И на още нещо искам да обърна внимание: провеждането на безсмислени протести от типа на маршове, разходки и други подобни – в извънработно време, събота и неделя, пред пусти и празни сгради – това окончателно ликвидира идеята за гражданско общество, защото това е абсолютно безсмислено като краен резултат, това е възможно най-беззъбата форма на протест и го наричат протест, но то не е протест , защото няма никакъв смисъл.

Но се чуват много силни гласове със следния аргумент: вижте какво става в Сърбия – многохилядни митинги срещу Вучич, в Румъния - вечер след вечер море от хора, недоволни от корумпираната власт – и нищо. Никаква промяна... 

А, не, не, сравняваме вафла с тротоар.  Тука от една страна имаме няколко стотин души, които се „разхождаме“, аз вече от година и половина спрях да се „разхождам“ , щото няма смисъл, от друга страна , например в Белград има многохилядни протести, ефективни.

Но засега статуквото там е непоклатимо.

Значи, при корумпираната власт, при тоталитарната власт, обеществото има нужда от ескалация на протестите. Когато един протест във вида десетки хиляди граждани по улиците не е достатъчен, той трябва да ескалира. Следващата стъпка на ескалацията не е хвърляне на камъни, както например си мислят интелектуалците у нас, а е примерно национална стачка. Това е един безкрайно мирен и още по-ефективен начин на протест. В рамките особено на безумна държава като нашата, ако щете дори в чисто икономически план, за три дена национална стачка ще събори всяко едно правителство, особено пък това, дето се клати с такава страшна сила.

Следва продължение....