Ще предложа вето и върна за повторно разглеждане на Закона за извънредните ситуации от българския парламент, обяви президентът Румен Радев в изявление. Президентът разкритикува мерките, предвидени в закона, които ограничават правата на словото, срещу спекулата, както и липсата на адекватна мерки за защита на населението от бедност. Гладът ще надвие на страха, посочи Радев.
В момента в света и в частност в България протичат паралелно две кризи – здравната, породена от коронавируса и икономическа и социална, отбеляза Радев. Той заяви, че икономическата криза ще хвърли стотици хиляди българи в трудна битка за оцеляване.
Според Радев законът ограничава свободата на словото.
Българите имат нужда не от заплаха, а от подкрепа, убеден е Румен Радев. Според него някои мерки ще останат и след извънредното положение, с което той не е съгласен.
Липсата на убедителни мерки в подкрепа на засегнатите ще породи тежки последици, каза президентът. Правителството следва неотложно да преразгледа своята полика спрямо най-засегнатите, посъветва президентът.
Според него спекулата също руши доверието и трябва да има строги мерки, но не и такива, които да не доведат до понижаване на цените на горива, ток и стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата, според Радев, ще попречи на вноса на жизненоважни лекарства.
Радев не е съгласен и с вменяването на полицейски задължения на армията.
Никоя битка не е спечелена със страх. Тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава. В днешното изпитание е важна отговорността на всеки един – лична хигиена, ограничаване на социални контакти, каза Радев.
Надявам се депутатите да вземат под внимание разгърнатите мотиви за ветото, а правителството да обърне внимание с адекватни мерки на най-слабите, заключи президентът.
Ето и пълният текст на изявлението на Румен Радев:
Уважаеми сънародници,
Народното събрание гласува Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на 13 март. Моето решение е да наложа вето върху част от закона и да го върна за повторно разглеждане в българския парламент.
Кризата изисква обединяване на усилията на институциите и обществото. Кредитът на доверие, който управляващите получиха, трябва да се използва рационално, а не да е прелюдия към безконтролно упражняване на властта. Липсата на кадри, на оборудване и капацитет в здравната ни система и дефицити при организацията се компенсират с крайно рестриктивни мерки, които засилват напрежението и самата криза, в които условия работят медиците и хората в жизненоважни производства и услуги.
Законът атакува последните остатъци от свободата на словото. Няма дефиниция за невярна информация, затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията, за нейното възприемане и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие. И още нещо важно – според приетия закон това ограничение остава и след изтичане на извънредното положение.
Скъпи сънародници,
В момента в света и в частност в България протичат паралелно две кризи: първата е здравната криза, породена от коронавируса, втората е икономическа и социална, породена от мерките за борба срещу вируса. Икономическата криза засега се пренебрегва, тя е на втори план, но тя хвърля стотици хиляди българи в трудна битка за оцеляване. Те имат нужда не от заплахи, а от подкрепа. Всички засегнати страни приемат спасителни пакети за най-бедните, за изпадналите в техническа безработица, за дребните и средните предприемачи, отделят се милиарди. Трябва да отчитаме, че възможностите на нашият бюджет са по-скромни, но нуждите на българите са по-остри и неотложни поради ниските доходи. Липсата на убедителни мерки в подкрепа на засегнатите ще породи социално напрежение в близко бъдеще. Гладът ще надделее над страха и последствията рискуват да бъдат разрушителни, затова правителството следва неотложно да преразгледа своята политика спрямо най-пострадалите и засегнатите.
Спекулата с най-необходимото – дезинфектанти и лични предпазни средства руши така необходимото доверие в обществото. Срещу спекулата трябва да има безкомпромисни мерки, но те от своя страна не трябва да водят до блокиране на стопанските дейности, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата, да възпрепятстват очакваното сезонно намаление на редица стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата на практика прави невъзможен вносът на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава.
Споделям напълно убеждението, че в моменти на тежки изпитания въоръжените сили са длъжни да помагат на обществото, но когато им се вменяват функции за употреба на сила извън конституционните правомощия, следва да се търси максимален консенсус между всички отговорни институции с цел минимизиране на риска от злоупотреба със сила, а не решенията да се вменяват на една единствена институция – изпълнителната власт, игнорирайки ролята на върховния главнокомандващ в мирно и във военно време.
Самият закон обрасна с предложения, които нямат пряко отношение към борбата с коронавируса.
Скъпи сънародници,
Уважаеми български политици,
Никоя битка не е спечелена със страх. Тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава. В днешното изпитание е важна отговорността на всеки един: ограничаването на контактите, личната хигиена, предпазните средства и обществената солидарност, особено с акцент за опазване на възраснете хора.
Разгърнатите мотиви за ветото ще бъдат обявени в най-кратък срок. Надявам се българските народни представители да ги вземат под внимание, когато гласуват ветото. А българското правителство да побърза с още мерки в подкрепа на най-слабите и засегнатите и то конкретни и адекватни. Нека не забравяме, че ние имаме бъдеще и след извънредното положение и от нашия разум, действия и солидарност днес зависи какъв ще бъде утрешният ден на България.
Благодаря ви за вниманието.