Разговорът за икономическите последствия от коронавируса и мерките спрямо тях у нас се води сякаш изцяло в парадигмата на компенсацията. Кой какво ще загуби и колко да му бъде възстановено. Това е разумно, но покрива 1/2 или 1/4 от икономическите измерения на кризисните мерки.
Не по-малко важен е разговорът за това как да се стимулира икономическия растеж, как да се възстановят загубените работни места и как икономически да се възползваме от кризата.
Тези разговори са по-сложни, защото те включват мерки за бъдещето на икономиката, не толкова за удържането на търкалянето по наклона надолу. Без този разговор икономическата програма за възстановяване на икономиката ще бъде крайно ограничена и България може дълги години да не се възстанови от кризата.
Част от този разговор е за това кои предприятия и сектори или подсектори да бъдат изоставени и с какво да бъдат заменени.
Коронавирусът е възможност да се ускорят ред процеси на модернизация на икономиката ни, да се тласнат напред сектори, за които от дълго време мечтаем, например автомобилното производство или роботиката. Кризата е възможност да тласнем напред развитието на инфраструктура за бъдещето, нещо, което не правим. Бързи железници, почти пълно покритие на страната с броадбанд, дистанционна работа, дистанционно обучение и ред друиги неща, за които все си говорим, че сме първи в света, но сме по-скоро на опашката.
Потенциалът на страната е огромен, но не е винаги очевиден. Много от очевидните неща са по-скоро за затваряне и събаряне.
Юлиан Попов, бивш служебен министър на екологията