НАЙ-БЛИЗКОТО ДО УМА Е, ЧЕ БОГАТАШЪТ ОТ ДУБАЙ ПЛАЩА ЗА СКЪПИТЕ АКСЕСОАРИ НА ПРОТЕСТИТЕ

Нещо осезателно ми липсваше на вчерашните протестърски хепънинги.

Защо не беше поздравен по подходящ начин олигархът Васил Божков за рождения му ден?

Очаквах някакви театрални етюди с черепи (какъв благодатен символ за развихряне на творческата фантазия!), или пък с копия на скъпите антични предмети от частната колекция на олигарха.

Нищо подобно не видях. Защо бе, джанъм?

Нали се протестира против всички олигарси? Или само избирателно.

За един рожден ден наскоро имаше какви ли не вариации на свински муцунки, хвърляне на десетки или стотици свински уши пред Президенството, а вчера – нищо!

Да не взема да повярвам и аз, че датата на всеобщия протест в България, 29 юли, беше избрана точно в чест на Василбожковия рожден ден?

Очевидно Божков не е платил на протестиращите, които искрено вярват, че нещо ще променят, излизайки на улицата, но че е шарил пари за по-голяма масовост сам той се похвали в един изтекъл телефонен запис.

А и всички тези десетки килограми свински уши, домати, стотици рула тоалетна хартия, да не говорим за деликатеси като пъдпъдъчи яйца, които се мятат в триъгълника на властта, все пари струват.

Питам се как се събират парите за тях? Отровното трио ли отговаря за това?

Не е ли най-близко до ума, че богаташът, укрил се в Дубай от правосъдието, е заплатил щедро за изброените продукти?

Както и за еднаквите доста луксозни протестни палатки, които от вчера се подредиха пред Министерския съвет, явно купени наведнъж? Откъде толкова пари накуп?

Съгласна съм да се следи зорко как се харчат средствата в държавата, но кой ще ни каже откъде се вземат парите за разнообразните аксесоари на протестърските хепънинги? 

Или такъв въпрос не бива да се задава, тоест, пак се проявява избирателност.

И други противоречия откривам в тази протестна вълна:

- Нали искрата на протестите пламна, заради показната акция на  главния прокурор в Президентството с обвинения към сътрудници на президента? Това беше възприето като посегателство върху авторитета на президентската институция. А дни по-късно протестиращи пред БНТ буквално щяха да линчуват народните представителки Корнелия Нинова и особено – Даниела Дариткова. От физическа саморазправа ги спаси единствено отпорът на полицаите (видях с очите си разпространения в интернет запис от случката), но пък бяха заливани с помия от вулгарни думи.

Питам, това не беше ли посегателство срещу авторитета на Народното събрание? Да не забравяме, че България е парламентарна република и дано такава да си остане! Отново протестиращите проявяват избирателност в уважението към институциите.

И друго основно противоречие откривам в тези протести: че президентът Радев взе страна в тях. Дългогодишният ми стаж в Българското национално радио ме е научил, че като журналист в обществена медия не бива по никакъв начин да показвам открито политическите си пристрастия. Затова съм изумена как президентът на Републиката може да вземе страна и дори да насърчава протести, които очевидно излизат извън контрол.

Както разбрахте, не ходя да протестирам на улицата, но като всеки нормален човек и аз искам да живея в страна, в която няма корупция, не командват мутри, има пълна прозрачност при изразходването на средствата.

Само че начинът, по който протичат тези протести, не ми вдъхва доверие, че ако те победят, ще стане по-хубаво. Какво ще настъпи тогава?

Диктатура на пролетариата? Или по-скоро – на тълпата, вездесъща охлокрация! Тогава бихме живели в перманентния страх, че ако някой висшестоящ се почувства засегнат, ще призове феновете си на протести и те ще блокират държавата, а към тях ще се присъединят и други, припомняйки си всички горчилки, натрупани през изминалите години след 10 ноември 1989 г. „Отново в полетата бойни пожарът на бунта гори!“ 

Лично аз ще изразя мнението си на изборите, както вече неведнъж споделих, защото бих искала да вярвам, че живея в една демократична държава.

***Авъорът на коментара Гергана Дворецка е дългогодишен журналист в БНР, председател е на Europe and the World.