АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: СТАНИШЕВ ПОЛУЧИ 200 ГЛАСА ОТ 1000 ДЕЛЕГАТИ - ЯСЕН ЗНАК ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА МУ КАТАСТРОФА В БСП

Всъщност зад действията на Йончева започна да се очертава фигурата на президента на ПЕС Сергей Станишев. Всъщност много съмнително и много показателно е, че евродепутатката даде това интервю (пред Слави Трифонов) само дни след заседанието на 50-ия конгрес на БСП. А там стана нещо много знаково и изключително метафорично. Сергей Станишев не беше избран за член на ръководството на партията. Той получи малко над 200 гласа от близо 1000 делегати, което трябва да е ясен знак за истинския размер на политическата му катастрофа в БСП. Веднага се чуха протестните възгласи. Лидерът на БСП в Пловдив Георги Гергов (който не се яви на пряк избор, защото знаеше какъв ще е резултатът, а накара придворните си да го делегират) изригна, че не можело Сергей Станишев да не е в Националния съвет. Всъщност това е голямата драма на „знаковите“ имена на БСП, които останаха извън НС – отнеха им пожизнените места, разрушиха аристократичния им статут в партията. Пред очите им беше извършена една генерационна революция в БСП, която ги остави зад борда. Искам да отбележите - никой не ги – е изключвал от БСП, никой не им е отнемал правото да говорят, да участват във вътрешнопартийния живот, дори отново да се борят за доверие. Беше им отнета привилегия, която си мислеха, че им се пада по право, но мощната вълна на промяна помете и това. Станишев не прие добре новината. Можем да го видим по неговите изявления след конгреса. Той се ожали, че БСП става лидерска партия, а Националният съвет се превръщал в гумен печат. Трудно е да гледаш такива коментари, особено след толкова мощен вот на недоверие, какъвто получи той. Всъщност това е феноменът „Станишев“ – колкото по-широка става извадката от БСП за него, толкова негативните емоции и настроения нарастват. Станишев успя да влезе в листата на БСП за евроизборите, защото беше гласувана от Националния съвет. Ако трябваше да се гласува на конгрес или на пряк избор, той никога нямаше да е там. И това е оценка не просто за периода на неговото лидерство. Това е по-скоро оценка за престоя му във вътрешнопартийна опозиция днес.

Всъщност днешните изяви на Йончева са опит за реванш на Станишев. Поне много хора го подозират, защото стилистиката е аналогична, а мишената стана обща. Всъщност Нинова се оказа страховита пречка за всички, които толкова много искат БСП завинаги да остане заключена в миналото си, партия, която не спира да се раздира от противоречия, червени барони и вечни вътрешни битки. И Йончева днес, дори и да не иска, става част от този сценарий, който да не позволи на БСП да покаже истински размах, а да я приземява с баналността на вътрешните интриги отново и отново. Ще си призная честно нещо – аз винаги ще си остана фен на Елена Йончева, но това не ме спира да се чувствам неудобно от нещата, които говори, и от това, че е станала говорител на интерес, който не мисли доброто на БСП. Само след месец, разбира се, никой няма да си спомня какво е казала тя, България ще е потънала в други драми и истерии, но точно тук и сега горчилката остава в устата.

Спомням си как цялата зала на конгрес на БСП през януари 2019 г. стана на крака на Елена Йончева. Хората виждаха в нея своя глас и надежда. Днес реакциите са точно обратните. Крайно разочарование и дори обида. Това са тези същите хора, които през цялото време бяха зад Йончева, а тя си позволи да ги забрави и да повярва, че може без тях. Историята е пълна с примери как завършва това...

* Откъс от интервюто на Александър Симов, депутат от БСП, пред вестник “Ретро”.