Особено скандални са опитите за придобиване на заводите Авионамс и Дунарит,
като борбата за последния продължава и държавата се явява страна в този процес,
но не на страната на законността и справедливостта,
а на интересите на икономически кръгове около Пеевски и ГЕРБ.
Една от основните мантри за фалита на КТБ беше, че в България има закон и той трябва да се спазва.
Другата мантра беше, че с промяна на закона направените цесии ще бъдат обявени за невалидни и държавата няма да понесе загуби.
Оказва се, че са подадени 947 искания за цедиране, от които квесторите са одобрили 835 за 734 млн. лв. Това означава, че фирми с кредити са поели ангажименти към депозанти за приблизително 1 млрд. лв. (защото цесиите са се сключвали с отстъпка от 20-25%), като изобщо не е ясно дали депозантите ще получат наистина обещаните им суми. Т.е. законът явно не е сработил, след като кредитният портфейл на банката се свива с 50% в следствие на цедираните депозити. Поне това излиза от отчета на банката за 2014 г.
Сега ФГВБ е основен кредитор в КТБ, но вероятността да си събере парите от банката е нищожна, след като 97.5% от кредитите са спрели да бъдат обслужвани и не са редовни. А вероятността цесиите да бъдат отхвърлени от съда е минимална, защото законите не могат да имат ретроактивна действие. И основният въпрос, който възниква е дали в масата на изплатените депозити от ФГВБ има и такива, които са влезли в рамките на законовогарантираната сума в следствие на цесиите и дали фондът е изплатил такива депозити? За пореден път станахме свидетели на грубо заобикаляне на закона и предприемане на действия (фалита на банката), които носят много голяма обществена вреда и спорна обществена полза.
И основните причини са няколко: разчистване на лични сметки между много замесени страни; канонична вяра, че държавата не трябва да се намесва в пазарните отношения, без да се отчитат последствията от такава ненамеса; корумпираност и политическо давление на властта и близки до властта кръгове върху дейността на институциите, които вместо да се съобразят с обществения интерес, водят политика на защита интересите на малка група влиятелни лица, с политически протекции или участващи директно във властта, облагодетелстващи се за сметка на обществото!”
Какво се е променило?
Това, което се е променило, не е в положителна посока.
Де факто целият процес на събиране на кредити и тяхното връщане в масата на несъстоятелността има точно обратния на очаквания резултат, а именно дългове не само не се събират, а банката се лишава от обезпечения по кредити, които продава на минимални цени. Така в масата на несъстоятелността влизат минимални средства, които по-скоро са достатъчни за покриване на разходите на синдиците, отколкото да водят до увеличение на събраните вземания. Де факто в КТБ има толкова наличен ресурс, подлежащ на разпределение, колкото и в момента на обявяване на банката в несъстоятелност, около 800 млн. лв., от които за 570 млн. лв. е взето първо решение за разпределение, което е блокирано в съда вече втора година. Трябва да се има предвид, че от 1.8 млрд. лв. депозити над гарантирания минимум, които очакват да бъдат възстановени на собствениците им, за около 800 млн. лв. са сключени цесии и техните собственици са получили някаква част от парите си, въпреки че с изменението на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) се даде възможност на синдиците да оспорват тези цесии. За съжаление голяма част от тях са оспорени с огромно закъснение и де факто дълговете, срещу които са цедирани въпросните депозити, вече са станали несъбираеми, поради прехвърляне на задължените фирми на нови собственици без имущество, поради тяхното ликвидиране или поради прехвърляне на техните активи в други фирми.
Същевременно промяната в Закона за Банковата несъстоятелност, предложена от депутатите от ДПС Пеевски, Цонев и Хамид, придобил популярност като закон за вторично разграбване на КТБ, не спря по никакъв начин разграбването на банката от фирми и хора, близки до Пеевски. По абсолютно непрозрачен начин в неговите ръце, чрез основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, попадна централата на КТБ на пл. "Гарибалди" и бившата сграда на София Прес (станала обезпечение по кредити на фирми на Пеевски в Първа инвестиционна банка). Особено скандални са опитите за придобиване на заводите Авионамс и Дунарит, като борбата за последния продължава и държавата се явява страна в този процес, но не на страната на законността и справедливостта, а на интересите на икономически кръгове около Пеевски и ГЕРБ.
Могат да се дадат огромен брой примери, които потвърждават беззаконието, допуснато да се извърши срещу КТБ, включително с помощта на прокуратурата и самата държава, както и продължаването на това беззаконие понастоящем. Тук е мястото обаче да се отбележи, че поради огромния брой засегнати страни, не малко от които чуждестранни фирми и граждани, борбата за търсене на справедливост по отношение погрома върху КТБ изобщо не е приключила. Напротив, със започналото дело по закона RICO (Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act) в САЩ, заведено срещу Делян Пеевски, Цеко Минев, Ивайло Мутафчиев и БНБ за кражба на 65 млн. долара, тази борба излиза извън пределите на България и попада в центъра на внимание не само на международната общност, но и на съдебните органи на страни, известни със своя правов ред и юридическа възможност за ефективно налагане на присъди. Наред е да се задейства обвинение и по закона Магнитски в САЩ, което вече ще третира проблема с КТБ не като част от гражданското право, а като криминален акт, извършен от организира престъпна групировка, което ще има опустошителни последици за замесените лица. Може би ще минат още няколко години на мнима безметежност, докато някои хора, включително управляващи разберат, че вътрешният суверенитет не представлява никаква защита, когато се нарушават открито и арогантно правни норми и международни правила. В съвременния глобален свят правният произвол на отделни държави и организации изключително много пречи на тях самите да се развиват и да бъдат част от модерния свят. Моментът на отрезвяването неминуемо идва!
Юлиан Войнов
Авторът е икономист, един от водещите експерти в България в областта икономически анализи и финансов мениджмънт