Соня Колтуклиева: Г-н Иванов, моето впечатление от Вас е, че сте доста информиран и ерудиран човек. Гледам Ви по телевизия СКАТ с голям интерес.
Кажете ми, моля, виждате ли аналог в българската и европейската история на необичайната, да не кажа, абсурдна ситуация у нас? Или пък всичко е нормално и няма нищо необичайно в резултатите от тези избори? Какво бъдеще вещаят те?
Стоян Иванов: Ако имате предвид изборния резултат, няма нищо изненадващо. След 12-годишно управление с прекъсване за година и нещо, мнозинството избиратели поискаха да сменят ГЕРБ като управляваща сила. И това е нормално, случва се във всички страни с демократична или относително демократична система на управление. Управлението изхабява, натрупват се грешки, разочарования от страна на избирателя, несбъднати очаквания, скандали - къде с основание, къде без. ГЕРБ е "лидерска партия", както повечето у нас, но и тук България не е изключение, подобни лидерски партии през последните години възникнаха дори в страни със стара и утвърдена демокрация. След 15 години (да не забравяме, че Борисов стана лидер като кандидат за кмет на София) този път дори харизмата на лидера и пословичното му умение да "говори простичко на езика на народа" не бяха достатъчни.
Резултатите на БСП, ДПС и разединените "обединени" патриоти също не са изненада.
Но Вие вероятно имате предвид втората по изборен резултат политическа сила, която мнозина вече наричат "истинския победител".
Соня Колтуклиева: Мисля, че “истинският победител” не се чувства комфортно на второ място, по-удобно би му било трето или четвърто - да си се дърля с всички политици и да не носи никаква отговорност.
Стоян Иванов: От една страна тук също няма голяма изненада. Да си спомним например Жорж Ганчев. Дори "ранния Сидеров" или Бареков, който щеше да вземе доста повече гласове през 2014 г., ако междувременно спонсорите му не бяха започнали тежка вътрешна война, довела до събарянето на четвъртата по големина банка, която беше в същото време едновременно "банка на властта" и "банка на опозицията". (Тук ще напомня, че в нея както ДСБ, така и тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов си държаха парите.)
Соня Колтуклиева: В социалните мрежи кой по-предпазливо, кой по-категорично, се изразява мнение, че зад Слави Трифонов седят Делян Пеевски и Ахмед Доган, които водят преговори от негово име и затова шоуменът мълчи. Вчера тези съмнения се подсилиха доста от заявлението на Мустафа Карадайъ, че ДПС ще подкрепи кабинет на ИТН.
Достоверно ли е това съмнение за зависимост на ИТН от ДПС, според Вас?
Стоян Иванов: Резултатът на ИТН и Станислав Трифонов не са уникални и в международен план. Няма да връщам времето към Силвио Берлускони, но да си припомним по-скорошни събития - Зеленски в Украйна и "Пет звезди" на комика Бепе Грило в Италия. Само че зад Зеленски стояха двама от най-крупните олигарси в Украйна, плюс "външно влияние" от "големия северен съсед". Не знам дали зад Трифонов стои Доган, макар че той и ДПС бяха единствените пощадени от остра критика, скечове и подигравки в шоуто му през последните 10-15 години. Но то ще се разбере рано или късно. И по-скоро рано.
Уникалното е друго. За първи път по света и у нас имаме партия и лидер, за които се смята, че са най-вероятното ядро на бъдещо управление, които мълчат упорито. В предизборната кампания това можеше да мине за тактика - ако си бяха отворили устите, неминуемо щяха да отблъснат част от жадуващия "нов месия", който да го оправи, техен електорат.
Но да мълчиш почти седмица след голямата си изборна победа? Напомня ми на "седем дена го били, ни дума, ни вопъл, ни стон"... Но тук е седем дена го хвалили и жадували.
Соня Колтуклиева: Разсмяхте ме... Почвам да си мисля дали пък не е емигрирал?
Почитателите му се разтушават с надеждата, че готви голям концерт на “Орлов мост”, който да ознаменува победата.
Нейсе... По-важното е кой е този екип - конкретни хора с конкретни биографии - които ще извършат жадуваната промяна и ще удовлетворят огромните очаквания за реки от мед и масло, особено на гастарбайтерите в чужбина...
Да не станем свидетели на най-краткият път от “Осанна” до “Разпни го”?
Стоян Иванов: Всички сме в трепетно очакване на този екип от ултра честни, мега кадърни хипер професионалисти, които ще ни поведат към сияйните бъднини на Татковината. Дано Станислав Трифонов наистина представи такъв екип. А дано, ама надали.
Но пък г-н Станислав Трифонов (редно е вече да го наричаме така, както и да не му спестяваме нищо и да изискваме пълна прозрачност от него, включително за личните му дела, имущество, сделки, срещи - все пак вече е "топ политикът" на България) може наистина да "смени системата".
Соня Колтуклиева: Доколкото аз познавам г-н Трифонов, той е монологичен и затворен човек. Имахме един колега във вестник “Труд”, Калчо Иванов, той казваше: “Душа - цигулка, уста - тарамбука”... това подхожда за поведението на “новия политик”, чини ми се.
Вие лично какво очаквате да се случи: кабинет с мандата на ИТН, с мандат на БСП или на някоя от другите партии, предпочетени от президента Радев, или нови избори?
Стоян Иванов: А не е ли по-нормално да очаквам г-н Станислав Трифонов и неговите професионални сценаристи да си изпълнят обещанията? Почти пет години ни повтарят, че влизат в политиката заради референдума им. Да си припомним какво искаха на този референдум - и получиха подкрепа на 2,5 млн. избиратели. За пряк избор на съдии, прокурори и шерифи ще им е нужно Велико народно събрание. Но за другите "точки" е достатъчно просто мнозинство в новия парламент. А именно за лев субсидии на глас - което си е "електорална примамка" и почти нищо не променя... Но и за това, което ще промени цялата система на политическо представителство в България. А именно "преки мажоритарни избори за народни представители в два тура".
Да припомня, че Борисов на два пъти им обеща подкрепа за това, ГЕРБ дори внесоха проектозакон. Който не бе приет от другите партии. Да, но сега ИТН и ГЕРБ имат нужното "просто мнозинство" в новия парламент. Ако г-н Станислав Трифонов е поне мъничко честен пред собствените си избиратели, би трябвало веднага да внесе такъв законопроект. В първия ден след започването на работа на НС.
В заключение... Ако не го направи, няма да се учудя, ако избирателите запеят песента "Нема такава държава", но вече онзи на трибуната ще е уважаемият г-н Трифонов. Да припомня ли текста?!
"Пе..раст, пе..раст, но облечен със власт... В устата му глупости, в очите му злоба...”