ГЕОРГИ ВУЛДЖЕВ СПЕЦИАЛНО ЗА 5GMEDIA: МЛАДИТЕ ХОРА СА ОБРЕЧЕНИ НА МИЗЕРИЯ, ПОЛИТИЦИТЕ "КЪРПЯТ" ПОЛОЖЕНИЕТО ОТ ИЗБОРИ ДО ИЗБОРИ

Георги Вулджев е икономист, главен редактор на ЕКИП. Неговите анализи се публикуват в както в специализирани български, така и в международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Бил е в екипа на Института за пазарна икономика. В момента е и икономически анализатор в CEEMarketWatch и е седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.

Политиците отново предлагат решения от типа „да закърпим нещата до следващите избори“ – това коментира специално за 5GMedia  Георги Вулджев, водещ икономист в Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Да очакваме ли повишаване на данъците и осигуровките за да се попълни бюджета на НОИ?

Изявлението на депутата от ДПС и председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов, че няма да има пари за пенсии на българите, които сега са на 45 г., на практика е признание, че държавната пенсионна система е фалирала. Адемов твърди, че трябва да се вдигнат данъците и осигуровките, за да се спаси пенсионната система. Спасителните мерки, които предлага Адемов – вдигане на данъците и осигуровките  са, метафорично казано, „палиативни“ за системата и съсипващи за общата икономика на страната.

От една страна няма да решат проблема. Вероятно ще го тушират частично и може леко да се намали дефицитът в краткосрочен план. Дори да се вдигат осигуровките, след 10 години ще имаме двойно по-голям дефицит, защото това не може да пребори демографската криза. Вдигането на данъците и осигуровките ще доведе до лавина от проблеми от икономическа гледна точка, защото ще нарасне данъчната тежест, бизнесът ще се се затормози, а доходите ще се свият.

От друга страна,  вдигането на данъците не решава проблема със застаряването на населението.

Толкова ли е критично положението? Обречени ли са сегашните българи на средна възраст на мизерия след 15-20 години?

Цифрите са повече от стряскащи. В първия стълб на пенсионната система, този който се пълни от осигурителните вноски,  има огромен дефицит от близо 4 млрд. лева. От 2007 до 2017 дефицитът във фонда се е увеличил три пъти. Бил е 1.5 млрд. лева през 2007, докато през 2018 г. в бюджета на фонд "Пенсии" е заложен дефицит от близо 4 млрд. лева – това са 262 процента, натрупани само за десетилетие.

В дългосрочен план нещата стават все по-зле, защото населението в България застарява, а държавната пенсионна система у нас е построена така - младите да плащат за старите. Младите , обаче, и то работещите млади, са далеч по-малко от пенсионерите. И парите, осигурените от младите, не стигат. Реално парите, които се събират с пенсионни осигуровки стигат да покрият само половината от пенсиите, които се изплащат всяка година. Затова постоянно трябва държавата от държавния бюджет да вади все повече и повече пари от други данъци – ДОД, акцизи, ДДС.

Грешка в самото устройство на пенсионната система ли е стигането до тази тежка картина?

Да, по мое мнение в настоящия демографски контекст трябва да се мине към механизъм, при който всеки работещ българин, трябва да има лична сметка, в която се натрупват спестявания, които после да ползва като пенсия, както е например вторият стълб от пенсионната система – да се ползват пенсионни фондове.

Но рискът от фалити при частните пенсионни фондове, опазването на средствата при инфлация?

Вторият стълб у нас се е доказал като много по-стабилен от първия. Там няма такива дефицити. Там проблемите са свързани с това, че доходността е ниска, но там парите се запазват и се предпазват от инфлация. За да се реши проблема с финансовата нестабилност на системата, трябва да се премине към този модел.

Картината е доста черна. Не може да се каже кога дефицитът ще достигне критична точка. Апелирам спешно да се реформира системата към напълно капиталопокривен модел. Повтарям, изходът е всеки човек да си има лична сметка, в която да си спестява, само така може да се реши проблема. Необходима е спешно пенсионна реформа.

Къде е приложен такъв модел изцяло, как Европа се справя с проблема осигуряване на пенсии?

Има държави, които частично са го приложили – Сингапур и Чили. В Европа този модел не е приложен, и затова почти цяла Европа вече се задъхва, а икономистите бият тревога. Причината – на Стария континент също има голям демографски проблем – огромна „бяла вълна“ от възрастни хора, и тя надделява.

Германия например, прилага едно, доста спорно, според мен, решение - отваря границите за масова миграция с надеждата, че ще навлязат много млади хора от чужбина, които ще работят и ще закърпят дефицита в пенсионната система на страната. Такъв подход крие, обаче, неизброимо много рискове – и социални, и икономически и криминални. Мисля, че в България това не би било подходящо.

 Прогнозата ви?

Младите поколения се обречени на мизерия от настоящата пенсионна система.